Манга в "Психология на човека"
Психология на човека 26 февруари, 2009
Какво е мангата? Най-просто казано това е японски комикс. Какво е анимето, най-просто казано - анимационен филм или сериал, който обикновено е правен по манга.
Но тогава, ако едното е просто комикс, другото просто анимация , кое ги прави по-велики от най-добрите романи и най-добрите филми, било от игралните или анимационни от западната индустрия ? Отговорът според мен се крие в нещо наречено на японски - тамаши, а на български - душа. Разликата в културите може би ще си позволя да цитирам Н. Лазарев, който казва „западът е материален и липсва душа, изтокът е духовен и липсва материя, а само Япония е тази , която обединява и двете”. Ще се опитам да обясня как анимето и мангата имат душа и защо и най-великите филми бледнеят в сравнение с тях. Как аз открих анимето?
Първо, да поясня отново разликите между аниме и манга, мангата е черно-бял комикс, анимето е анимация (цветна), обикновено правена по манга, но тъй като аз съм изгледала стотици анимета и прочела само няколко манги ще наблегна на анимето в обясненията си. Въпреки ,че в повечето случаи мангата е много по-добра от анимето правено по нея , поради това, че първо, в България не се внася сериозно манга, няма манга шопове и тази култура е чужда. Второ, дори да се внасяше сигурно няма да е по джоба на нормалния българин, аз тегля всичко от интернет, а да се четат дълги манги ( между впрочем, добрите манги са стотици томове, както и аниметата стотици серии) в седнало положение залепено за екрана (защото са толкова увлекателни, че човек трудно се отделя от тях веднъж, като ги започне) предпочитам да гледам анимето удобно полегнала на фотьойл на добра дистанция от монитора, да се наслаждавам на красивата цветна анимация и още по-увлекателните сюжети. И така как се запалих по анимето, аз бях един от най предубедените хора на тази тема, като човек роден 84-та год. с очи широко отворени към промяната и отвратени от миналото на България , както и настоящето, с мечти в бъдещето, отраснала с пиратските касети на Дисней , Ханна&Barbara, и екшън филмите на Ван Дам и Сталоун, за мен бъдещето, и истината всичко бе в западната култура. Не съм се и замисляла, че има нещо наречено Япония, и че това нещо е било велико, дори след като започнах да тренирам бойни изкуства отново не бях обърнала внимание. Тъй като съм вярваща християнка, но освен това винаги съм се интересувала от теология и идеите на различните религии (от дете) по -късно и от философия и психология, осъзнавах, че нещо липсва в идеята на запада, но още не знаех с какво. А за анимето това което знаех е, че това са едни странно нарисувани (в сравнение с анимацията на Дисней, което по онова време за мен е било вся и всйо като дете) с големи глави и очи несъразмерни човечета, за сюжета не съм си правила и труда да се вглеждам. Спомням се, като ученичка един мой познат заговори за аниме и аз му се подиграх дори, че няма вкус гледайки тези "кривотии". И как си мислиш, че от този типично по български предобеден човек стана аниме фен :), ами стана доста по-късно около 20-тата ми годишнина, преди това живота ми беше от типа на американската мечта - баща с добри финансови възможности, лъжещ съпругата и децата си, всички си затваряхме очите живеейки върху въздушни кули. Моята единствена цел в общуването с това изкривено семейство бе да получа пари тъй като разбира се знаех, че няма да има, отделно търсих себе си в книгите по психология и философия както и в Библията. Смея да твърдя, че разбирах всичко с ума си , имам услужлива памет, и даже запомнях в детайли прочетеното, но сърцето ми не го разбираше целия този объркан свят, тогава се случи едногодишното дело за развод, войната на семейство “Х”, (това си беше жива война в която се наложи да участвам дейно) и моите заболявания започнаха, наложиха ми се 2 операции през 1 година, а здравето ми не се подобряваше, тогава освен всичко и материята си отиде със здравето, а духът блуждаеше отдавна. Още се възстановявах от операция, беше лято нямах занятия нито в университета, нито ходих на работа. Бяхме спрели кабелната, и освен Btv и Канал 1, нямах много избор, когато видях едно аниме - "Ю-Ги-Йо!" следобеда по Btv. В началото си казвах - „ох, толкова съм отегчена, а даже няма какво да се гледа....трябваше ми само една серия за да променя мнението си. Тогава малко по малко с всяка серия започнах да разбирам какво значи аниме и как може логиката на реалността да бъде пречупена чрез фантастика и картини така, че сърцето да я разбере, така както никоя книга по философия или психология не би могла да го опише. Във всяка серия главния герой Юги както и неговите приятели и врагове ме учиха на нещо ново, на нещо за самата мен. За мен Юги бе станал като ментор, като учител, имаше толкова странни ситуации от рода на „Мен ме ограбват в реалния живот и следващата серия на Юги и него ограбват, за мен това аниме беше като началото на прозрение на катарзис. Btv излъчиха някъде 90-тина серии, ако не се лъжа, и после спряха (то си е живо чудо въобще да излъчат нещо не западно, но това Юги което излъчваха беше купено от американци, които са взели правата му, доста са го орязали в превода) и въпреки това аз исках още, исках да знам какво ще се случи с тази история, с моя ментор с Юги, исках да играя и играта, която се играеше в анимето, исках да намеря хора, с които да споделя какво чувствам и мисля.
Преди винаги съм мислила, че компютрите са нещо глупаво, стават само за чат и нищо повече, даже нямах компютър у нас, но тогава се видях с едно момиче по-малката сестра на моя най-добра приятелка, която живее в Англия. Тя искаше страшно много да се сприятели с мен , ползваше компютър и интернет и ми каза, че за нея не е проблем да ми свали епизодите както и една игра базирана на анимето (всички епизоди на анимето са 220), тогава аз си купих компютър на старо колкото да гледам CD-тата с анимето и да играя една проста игра. Но след като Юги свърши, аз вече бях променена не чувствах депресията, която преди ме беше налегнала с всички проблеми от болестите, безпаричието и безизходицата, аз най-накрая виждах по-ясно това което казва Лазарев, това което пише в Библията това което обяснява Пиер Дако и още много други, това че ние не сме само материя, това че дори да си много зле, според обществото, ти пак може да си щастлив, това че човешката душа е огромна, а Бог е необятен и недостижим за нашето ограничено съзнание. Изпитах усещане за свобода и щастие, усещане за благодарност че съм жива, анимето ме накара да се чувствам така жива, както не се бях чувствала нито когато тренирах бойни изкуства, нито когато скачах с бънджи, чувствах се свободна. Исках да гледам още анимета, исках да знам повече, да науча още за този уникален свят, да разбера всички житейски уроци показани чрез това изкуство наречено аниме, и тогава започнах да гледам едно по едно различни анимета, от които като дължина между 6 и 400 серии едното (не препоръчвам по принцип много къси анимета или аниме филми тъй като трудно се разгръща сюжета в кратко време).
Какво е анимето само по себе си за какво става въпрос? Има много различни стилове в анимето и аз определено не ги знам като имена всичките, а и определено не харесвам всичките стилове, но анимето е така създадено в даден стил, че има определена таргет група тъй като в Япония няма значение дали си на 3 или на 93 години, за теб има манга и аниме. За тях е съвсем нормално да гледат това както за западняка да гледа сапунките или екшъните, крехката разлика е в това ,че едното е пълна загуба на време, а другото обогатява :). Има анимета за деца които са т.нар детски, но дори те имат много по-дълбок смисъл от което и да е било Дисней творение, има анимета за тийнейджъри, има анмета за младежи, има анимета и за по-зрели както и за възрастни хора, така се делят по възрастови групи (като най-известни масови анимета се тийнейджърските и младежките). Като стилове те са с преобладаващ екшън - обикновенно наричани шонени (шонен - момче), с преобладаваща романтика (шоуйо), съспенси - научна фантастика, роботи, съберпунк, хоррори, но в повечето случаи са комбинации (още доста стилове има неизброени от мен), вече малко по-специфични са Шонен ай и Шоуйо ай (момчешка любов и момичешка любов), които са хомосексуални, като по-известни са с мъжката хомосексуална тематика романси, (мен лично ме отвращават, но и те си имат своята публика), тези сюжетни линии са абсолютно аналогични и в мангата и стилът който се отделя от анимето, но е започнал като негов клон с порнографията в анимето , наречена хентай. Там стилове много, но са прекалено извратени, не смятам да се спирам на тях тъй като доста хора и сега бъркат хентая с анимето. Анимето само по-себе си (едно добро аниме) има силна сюжетна линия, която изисква време да се развие, героите търпят сериозни промени - израствания или спадове. Героите са много искрени в обичта, в омразата дори в измамата си, липсва лицемерието, липсва и псевдоморала. Често дори в сериозно-драматични анимета писателя се шегува много със своите герои, като ги поставя в сконфузни ситуации, дори ги разголва, в други моменти показва с дълбоки детайли тяхната лична драма свързана с миналото им (било тя психическа, физическа, дори насилия върху тях). Нещо което аз лично намирам за може би едно от най-важните лошият герой- отрицателната личност, за разлика от запада той не е грозен зъбат тъп, миризлив или недообяснен защо е лош, той има история добре развита, той има характер, истинска лична драма, в много от случаите той е много обаятелен, дори по-обаятелен от положителния герои. Има много отрицателни герои които в последствие се променят (не стават добри, но поне неутрални). Най- вече всеки един от тях си има личност добре развита и дълбоко-смислена личност, която дори най-големия скептик не би приел, като просто лош, същото се отнася и за добрия герой, той не е просто добър, нищо в анимето не е черно и бяло. Определено харесвам искреността и дълбочината на аниметата (на хубавите анимета), както един мой познат казва за мен, че определено съм странна защото някои хора общуват с духове, а аз с анимета . Този свят на анимето (както и на някои игри, по малка случайност отново японски или корейски), този свят не е измислен той е много по истински, много по-искрен от реалния и смятам, че ако повече хора в реалността търсеха себе си, а не парите или чуждото внимание или властта, ако четяха психологически книги, а не тъпи романчета в които изкусни хитреци, манипулирайки исторически данни и измислици се опитват да охулят Христос, ако гледаха измежду екшъните и сапунките по някое стойностно аниме, то определено света би бил малко по-осъзнат, а в последствие и по-добър. Има анимета на хиляди теми, но голяма част от аниметата са на тема религия, било то християнска или будистката, като за християнската често използват апокрифни трудове даже “омесени” с техните вярвания, но те определено не изглеждат пошло и си личи, че идеята им не е да променят или объркат дадена религия, а да ползват символи, за да предадат своята история и се получава много добре.
Анимето ползва успешно силата на символите съчетано с една своеобразна психоанализа на героите си , което първо те кара да се вгледаш в себе си, второ да разбереш себе си и околните по-лесно, и трето да осъзнаеш реалността по-лесно.
И въпреки всичко казано, защото аз обичам да говоря или да слушам гласа си, както казват мои приятели, смятам че единствения начин да бъде разбрано това е да се усети със сърцето с душата, а това може да се случи само, ако се гледат анимета. Не едно и две а достатъчно, аз лично съм изгледала много, от добри до пълни “бози”, но за щастие добрите са повече или поне оставят по силна следа2 така че изтриват лошите от съзнанието и се запазва само хубавото чувство и поуката, защото те дават много и учат на много. За огромно съжаление да си аниме фен в България не е лесно, защото в тук няма аниме и манга шопове, няма от къде да се купуват, освен това не се превеждат, за да си аниме фен се изискват поне основни познания за работа с интернет като търсачки торенти сайтове за анимета и най-вече английски език, тъй като е най-лесно да се намерят анимета преведени от японо-англоговорящи фенове с английски субтитри и японски дублаж, някои анимета имат от български фенове български субтитри но, аз лично предпочитам да гледам с английски субтитри. Много хора са ме питали, включително и известни аниматори работели за западни продукции "кажи ми едно заглавие, което според теб е най-добро" абсурд, ако е за западна продукция, да, ще се сетя за 1-2, но добрите анимета които съм гледала са толкова много и не мога да кажа кое ми е по-любимо (обикновено това е последното) и ако тръгна да изброявам заглавия сигурно ще пропусна, не защото са по-малко добри, а защото имената на заглавията вече бледнеят в паметта ми , но не и наученото от тях, не и емоцията и чувството което съм запазила. Аниметата които обикновено се сещам да кажа ще напиша и тук; Берсерк, Блоод, trinity blood, Д.Грай-man, hell girl, Соуко но strain, Death note, Code геас, шаман king, Ю-Ги-Йо, Блач, Наруто, Хеллсинг,Киба, Wolf's rain,Соул еатер, Цубаса чроницле, Karin, Ямато Надешико шичи хенже (the path to become перфецкт lady),япанесе цласицк horror, курожука,, мононоке.Чрно црусаде, Ангел sanctuary (и анимето и мангата), Акума но ерос (само манга), Хажиме но иппо, Шакуган но шана, Цлаъморе, И още много, много други, за да бъде разбрано трябва да бъде гледано ;) Това е от мен и анимето,за мен а и за милионите аниме фенове, анимето е култура art, развлечение дори начин на живот, носи удоволствие дори когато те кара да ревеш като бебе пред екрана :) (странно но факт не мога да плача за почти нищо в реалността, но рева като изтървана на анимета и манги). И все пак според мен наистина не е чак толкова трудно човек, ако иска да види какво е анимето ще намери начин, свят за който всички изречени думи са малко и неточни, свят които не може да бъде обяснен, а само почувстван, за всеки е различен пречупен през своята призма къде разбран, къде недоразбран, но малко по-обогатен след всяко аниме. Аз забравих да впиша и най-пишопацкто аниме което гледам в момента и е пародия на гореизброените и още други анимета, на известни приказки и дори филми "Гинтама". Един от сайтовете в България за анимета - http://www.animes-bg.com/main/ , торент сайт, форум сайт искат по отделна регистрация, след което от тези 3 секции може да се получи инфо и от две от тях и теглене с торент (бит комет) като във форум секцията има и дискусии зададени анимета, там могат да се търсят и бг. субтитри.
Психология на човека 26 февруари, 2009
Архив общество:
