Политика на Европейски съюз
Околна среда
Цели:
Запазване на околната среда и подобряване на нейното качество; защита на здравето на човека, внимателно и рационално използване на природните ресурси; подкрепа на мерки на международно ниво за преодоляване на регионални или глобални екологични проблеми.
Инструменти:
Правни актове, така напр. "Насоки за нормите за качеството на околната среда" (стойности за натоварване на околната среда), норми за производство (норми за вредните емисии, вид на строителството и производствени норми) и норми за продуктите (гранични стойности за натоварване на околната среда, респ. емисия на даден продукт); екологични програми за действие; програми за подпомагане.
Бюджет: 2002 г. кръгло 123 милиона ЕКЮ.
Опазването на околната среда излиза в европейската политика все повече на преден план, след като вече съществува договорна основа като предпоставка за ефективно представляване на екологичните интереси: В Договора от Амстердам още в преамбюла се споменава основният принцип за устойчиво икономическо развитие. Докато договорът влезе в сила, ЕО е задължена най-общо да се стреми към "висока степен на опазване на околната среда" (чл. 2 от ДЕО) и да се съобразява с интересите на екологията при всички свои мерки този принцип за напречния разрез, респ. за интегриране, получава с новия чл. 6 от ДЕО същото място и значение, както напр. принципът на субсидиaрност. Така въведените още при реформата на Договора от Маастрихт през 1992 г. пасажи за опазване на околната среда бяха прецизирани още повече. Фактическото положение с околната среда в Европа показва обаче към края на 90-те години при всички области обезпокоителни тенденции на развитие.
Развитието на екологичната политика на ЕО – от реактивни към превантивни мерки
Компетентност за ЕО в областта на екологията не бе предвидена в учредителните договори от 1975 г. На увеличаващото се замърсяване на околната среда държавите-членки на ЕО, реагираха на национално ниво. Тъй като наред с това националните мерки в областта на екологията и отговарящите на околната среда норми за производство в увеличаваща се степен се оказаха нетарифни търговски пречки и по-този начин бяха в противоречие с целта на ЕС за свободно движение на стоки, апелът за екологични действия бе чут на ниво ЕС. Малко след първата конференция на ООН за околната среда на човека през юни 1972 г. една среща на върха на държавите-членки на Европейската общност, призова Европейската комисия да разработи програма за действие в областта на екологичната политика. Като правна основа бяха посочени общите разпоредби на Договора за ЕИО, чл. 2 от ДЕО, според който една от задачите на Общността е и "постоянното и хармонично разширяване на икономиката". Също така бяха привлечени чл. 308 от ДЕО, който предоставя на ЕО компетенция за действие при "непредвидени случаи", както и чл. 94 от ДЕО, който предвижда уеднаквяването на националните разпоредби, които са от значение за вътрешния пазар. На тази основа решения по правни актове можеше да взема Министерският съвет (Съвет на Европейския съюз), и то с пълно единодушие.
Необходимостта от обща политика в областта на екологията бе призната още в началото на 70-те години. Бе съставена правна уредба в областта на екологията на ЕАО от нормативни повели и забрани с над 200 насоки за действие и разпоредби. Те се отнасят преди всичко до областта на опазване чистотата на водите и въздуха, до химикали, защита на животинския и растителния свят, шумово замърсяване, преработване и намаляване на отпадъците. Ефективността на екологичната законодателна уредба на ЕО зависи от прилагането є в националното законодателство на страните-членки. Редица дела по нарушаване на договора пред Европейския съд (ЕвС) в областта на опазването на околната среда показват в това отношение наличието на непълноти. Когато Комисията препоръча за първи път през януари 1997 г. в рамките на офанзивата за по стриктно прилагане на законите в областта на екологията на ЕвС в съответствие с чл. 228 от ДЕО да налага парични глоби, това се отнасяше до договорни нарушения в областта на екологията от страна на Германия и Италия. След като двете страни все пак изпълниха задълженията си, делата най-накрая бяха прекратени. Подобреното прилагане на правните разпоредби на ЕС остава обаче прерогативна тема на общата екологична политика.
Наред с правната основа в областта на екологията Общността проведе еко-политически програми за действие, в които съответно определи първостепенни цели и насоки за действие. Още третата програма за действие от 1983 г. премести ударението върху основните принципи на превенцията и предотвратяването; с четвъртата програма за действие (1987-1992 г.) усилията бяха насочени към прехода към политика на предотвратяването. Общността подготви и свързани с екологията изследователски програми, като STEP (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и EPOCH (Европейска програма за климатология и естествени рискове).
Изключителна компетенция за екология ЕО получи обаче едва с Единния европейски акт (ЕЕА) през 1987 г. (чл. 174-176 от ДЕО). В него бяха вписани и вече отдавна практикувани насоки за действие: принципите за предпазване и предотвратяване, принципът за причинителя и принципът за произход (преимуществено коригиране на вредните влияния върху околната среда при първоизточника). Въведен бе екополитически принцип на субсидиарност, според който ЕО може да действа само тогава, когато посочените цели могат да бъдат постигнати по-добре на ниво Общност, отколкото на национално ниво. Важен инструмент за включване на изискванията на екологията в други политически области, както предписва ЕЕА, е проверката за съвместимост с околната среда (ПСОС). След 22 предварителна варианти Директивата за ПСОС влезе през юли 1988 г. в сила. Тя предвижда единна административна процедура при планирането на икономическите проекти за проверка на влиянията върху човека и околната среда. ЕЕА също принципно се придържаше в областта на екологията към единодушно приетата процедура само с изслушване пред Европейския парламент (ЕП); едва при последващи решения Министерският съвет можеше да предвиди вземането им с квалифицирано мнозинство. Екологични мерки могат оттогава обаче да се позовават само на новия чл. 95 от ДЕО, доколкото те се отнасят до доизраждането на Общия пазар. По онова време важеше процедурата за сътрудничество с ЕП, която съдържаше възможността за вот, взет с мнозинство и с това за бързо вземане на решения. Едва с Договора от Маастрихт с прилагането на кооперативната процедура в областта на екологията стана възможно по принцип вземането на решения, взети с мнозинство, и засиленото участие на ЕП. Договорът от Амстердам предвижда тук дори преход към процедура за участие във вземането на решения само за приемане на общи програми за действие, но не и по отношение на решения за тяхното провеждане. И в бъдеще изключени от този начин на вземане на решение остават важни аспекти на екополитиката, така например разпоредбите за екологичен данък и мерките в областта на енергетиката изискват, както и преди, пълно единодушие при вземането на решения.
Обща екополитика през 90-те години
Като последица от програмата за вътрешния пазар на екополитиката се обърна повече внимание и тя се превърна в неотложен въпрос. Едно възложено от Комисията проучване предупреди през 1989 г. настойчиво за увеличаването на натоварването на околната среда в рамките на Вътрешния пазар, преди всичко поради увеличения транспорт. Със строги екологични норми Комисията иска непрекъснато подкрепяна от ЕП и ЕвС да гарантира високо ниво на защита във Вътрешния пазар. Единични национални акции в областта на опазването на околната среда са допустими (чл. 95, ал. 4, 176 от ДЕО); съществуващи вече национални предохранителни мерки, които излизат извън общия регламент, могат да бъдат запазени, ако не са непропорционални и не представляват скрита търговска тайна. Тези разпоредби бяха прецизирани още повече в проекта за Договора от Амстердам: държавите-членки имат право да въвеждат нови по-строги екологични норми, като Комисията решава дали съществува за ЕС съответна необходимост от действие. Относително висок екологичен стандарт притежават преди всичко северните страни, същото се отнася и за Германия и Австрия. Трите присъединили се към Съюза през 1995 г. държави Швеция, Финландия и Австрия имат право по силата на едно изключително разпореждане да запазят своите строги екологични стандарти до 1999 г.; след това те ще бъдат запазени, като ЕС ще засили съответно общите разпоредби.
През октомври 1993 г. Европейската агенция за околна среда в Копенхаген пое след тригодишен спор за нейното седалище работата си като информационен и документационен център. През 1998 г. тя ще представи общоевропейски доклад за състоянието на околната среда. В ЕС междувременно правно бе регламентирано правото на всеки гражданин на обширна информация за замърсяването и опазването на околната среда и на свободен достъп до съответните административни инстанции.
Стратегията на петата екополитическа програма за действие "За дълготрайно и екосъобразно развитие" (1993-2000 г.) има за цел постигането на прогрес при превантивната защита на околната среда. Това се отнася, от една страна, до по-нататъшното развитие на екологичното законодателство например с приетата през 1996 г. рамкова директива за интегрирано предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда. От друга, страна Комисията залага в областта на екологията наред с дълго действалото законодателство все повече на други мерки, напр. на икономически и данъчно-политически инструменти, както и на информационни и образователни мерки. По дискутирания от 1990 г., но непрекъснато блокиран данък на ЕО за CO2 тя представи през март 1997 г. едно ново предложение за директива. По принцип една компетентна за околната среда генерална дирекция на Комисията в областта на екологията приканва към провеждане на данъчна реформа, която да предизвика преразпределяне на данъчната тежест от фактора работа към използване и замърсяване на екологичните ресурси. Друга инициатива на Комисията, по която тя се стреми да постигне обща рамка, се отнася до отговорността към околната среда. В областта на политиката по опазване чистотата на въздуха тя представи обща стратегия с "Програмата за автомасла", която комбинира нови гранични стойности за отработените газове на автомобилите заедно с такси за използване на пътните магистрали. Част от екополитиката на ЕС е и финансовото искане за инвестиции с цел подобряване на околната среда чрез програмата за финансиране LIFE или Структурния фонд, респ. на Кохезионния фонд. В рамките на Регионалния фонд бе създадена напр. в края на 1989 г. програмата ENVIREG за борба със замърсяването на околната среда в икономически слабите крайбрежни области на ЕС. Европейската инвестиционна банка също отпуска заеми, напр. за изграждане на съоръжения за преработка на отпадъци и пречиствателни станции. Към новите мерки в областта на европейската еко-политика спадат наред с това и доброволни спогодби: От 1993 г. се връчва на съответно проверени продукти европейски екологически знак, от 1995 г. фирмите могат да преминат през процедура за екологична проверка с получаване на сертификат за това.
През 1997 г. Комисията представи към петата програма за действие обширен доклад за реализираното и план за действие през оставащите години. Приоритетът е поставен върху интеграцията на екологията в областта на промишлеността, транспорта, енергетиката, селското стопанство и туризма. За Комисията е важно да бъде изоставена досегашната концепция за икономически растеж и да се наложи съзнанието, че бъдещдто обществено и икономическо развитие е възможно единствено на базата на гарантирането на естествените ресурси в достатъчно висока степен и на високо качество.
Също и в международната политика в областта на опазването на околната среда значението на ЕС се увеличава все повече; тук централна тема е запазването климата на планетата. След като след продължителни международни преговори, при които ЕС се оказа с вързани ръце поради оказаната международна съпротива, в средата на 90-те години успешно бе осъществено прекратяването на производството на FCKW, в центъра на усилията застана редуцирането на постоянно увеличаващото се отделяне във въздуха на действащи върху климата на планетата вредни газове. Политиката на ЕС за намаляване на газовете, причиняващи парниковия ефект, досега се ограничаваше наред с програмата ALTENER за стимулиране използването на обновяващи се енергоносители и SAVE за повишаване енергийната ефективност по същество върху една система за наблюдение на емисиите на въглероден двуокис. Уговорената на срещата на върха на ООН в Рио де Жанейро през 1990 г. цел за стабилизиране на тези емисии до 2000 г. на нивото на 1990 г. ЕС, както изглежда, не може да постигне. Между 1990 г. и 1995 г. общата емисия на газовете, причиняващи парников ефект, в ЕС според доклад на Международната енергийна агенция от 1996 г. е намалена само на 1,1%. За последващата конференция на ООН в Киото в края на 1997 г. министрите на околната среда на ЕС се разбраха за намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект (CO2, метан, N2O) до 2010 г. с общо 15% (изчислено според нивото от 1990 г.). ЕС иска обаче да обвърже това правно така, че останалите промишлени държави да се присъединят; САЩ и Япония обаче гледат отрицателно на задължителни цели за редуциране на тези газове.
За да изпълни задължението си за екологосъобразно действие във всички политически области, ЕС трябва поеме и екополитическата си отговорност и в отношенията си, насочени извън Общността, по-специално към Централна и Източна Европа и развиващите се страни. Обещанието за активен принос към реализиране на приетия в Рио де Жанейро план за екологични акции все още остава неизпълнено. В Маастрихт преодоляването на екологичните проблеми чрез международно сътрудничество стана част от екополитическия каталог с набелязани в него цели (чл. 157, ал. 1 от ДЕО). Самата ЕО е партньор по договора по различни споразумения за опазване на околната среда. Нейните собствени споразумения с трети страни или групи от страни съдържат междувременно клауза за опазване на околната среда. В рамките на интензифициращото се сътрудничество с източноевропейските страни бяха сключени специални двустранни споразумения за сътрудничество в областта на екологията.
Равносметка и перспективи
Едно стандартно определение на европейската политика в областта на околната среда обаче би прозвучало противоречиво. Увеличаването на мероприятията документира увеличаващо се екологично сензибилизиране, обаче колкото по-конкретна и ефективна става европейската екополитика, толкова по-ясно изразени стават и уговорките в засегнатите икономически отрасли. Осъзнаването на факта, че екологичните ресурси са оскъдни и имат своя цена, все още не е всеобщо разпространено, същото се отнася и до убеждението, че опазването на околната среда не трябва да ограничава конкурентно способността, а може дори да я увеличава. По време на голяма безработица стремежът е да се постигне само икономически растеж, в сметките на който не влиза замърсяването на околната среда. Така остава открит въпросът, дали ще се увенчае с успех стремежът за промяна към екосъобразно развитие на икономиката, за която Комисията пледираше през 1993 г. напр. в нейната Бяла книга "Растеж, конкурентно способност и заетост". За постигане на икономическо преориентиране на икономиката, техниката и обществото ще е необходима наред с другите мерки и екологична реформа на данъчната система. Тук обаче не се очертава никакъв напредък.Освен това остава открит въпросът, докъде ще доведе все още силно политически подчертаният принцип на субсидиарност в областта на околната среда вероятно без да ни заплашва националното, респ. регионалното отхлабване на екологичните норми на ЕС. В пробен камък на екологичната политика на ЕС ще се превърне записаният за първи път в ЕЕА и за последен в Амстердамския договор още принцип за по-добре прецизираната интеграция на екологичните измерения в други политически области.
Много неща в европейската политика в областта на екологията сочат към правилната посока и въпреки това поради икономическа и друг вид съпротива те остават само думи. Пътят от теорията до практиката на едно екосъобразно икономическо развитие е все още дълъг. Необходима е промяна в съзнанието/мисленето и поведението, която бе започната в Брюксел, но може да се превърне в ежедневна реалност единствено с активното участие и сътрудничество на всички политически нива и в крайна сметка на всички граждани.
Архив общество:
