ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС
Доц. Венета Костова от Медицински център „Асцендент” пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Доц. Костова, какви са причините за безсънието?
Доц. Венета Костова: Причините за безсънието са много. Една от най-честите причини е нарушената хигиена на съня. Това означава, че вечер се извършват дейности, свързани с умствено и психическо натоварване, ядене в късен час, консумиране на повече алкохол и тютюнопушене преди лягане, полагане на някакви значителни физически усилия, преяждането в тези часове. Обстановката, в която се извършва съня, също е от значение. Когато не се спази условието тя да е добра – в подходяща стая, да е тиха, леглото да е добро, да не е вътре телевизора, да не е вътре компютъра, се стига до нарушаване на хигиената на съня. Това е една от доста честите причини за нарушение на съня и за възникването на инсомия. Съществува един денонощен ритъм, по който функционира нашият организъм – 12 часа човек е буден, 12 часа спи. Този денонощен ритъм се регулира от главния мозък и от различни хормони. Той работи закодирано и стои в основата на добрия сън. Има случаи, в които работата на хората е свързана с нарушаване на този денонощен цикъл. Това са хора, които работят на смени, пътуващите търговци, тези, които ползват самолети и сменят времевата зона. Това се отнася особено за тези, които пътуват примерно от България до Щатите. Тогава настъпва смяна на времевата зона и човек попада във времева зона, която не отговаря на денонощния му ритъм – сън-бодърстване. Това също води до нарушение на съня. Други причини за нарушението на съня това са различни болести. Например, хроничните болкови синдроми. Такова е главоболието. Хората доста страдат от главоболие и когато изпаднат в такива пристъпи или имат системно главоболие това им пречи да спят. Други болести, които пречат на съня са дискови хернии и дископатии. Болести, които водят също до нарушение на съня са белодробните болести, поради недостатъчното количество кислород. Други болести, които пречат на съня са сърдечните увреждания, разлчините анемии, захарната болест, СПИН и т.н. Друга голяма група от болести, които водят до безсъние, това са психичните проблеми – най-често депресията, стреса или някакви други. Бременността и периода на менструацията, които са физиологични състояние, но поради това че при тях настъпват хормонални промени, също водят до безсъние. Менопаузата, поради това, че започват топли вълни, нощни изпотявания, тревожност и съответно също един хормонален дисбаланс, също води до безсъние. Остаряването също влияе така, поради това, че имаме намалена физическа и социална активност, поради това, че настъпват промени в схемите на съня. Точно при остаряването е характерно намаляването на един хормон на мрака – мелатонина.С остаряването той намалява, а именно той стои в основата на добрия физиологичен сън. Характерно е, че при добрия сън, щом настъпи мрака, жлезата, която го произвежда, започва да произвежда повече мелатонин и настъпва съня. В средата на нощта – 00.00-01.00 часа през нощта този мелатонин е в много високи стойности и сънят е добър. След това постепенно започват да намаляват неговите нива в организма и като дойде светлината мелатонина изчезва от кръвта и настъпва събуждането. При възрастните хора, поради много причини, този мелатонин започва да се произвежда все по-малко и това е една от причините те да страдат много често от безсъние. Също така някои лекарства водят до безсъние. Например, приема на кофеин, ефедрин. Те са стимуланти и пречат на съня. Подобно въздействие имат и някои от лекарствата за повишено кръвно, за кръвно и т.н.
Стресът също влияе на съня. Най-общо казано това са причините за нарушения сън или инсомията.
Фокус: Вие изброихте доста причини за безсънието – в този смисъл, каква част от българите страдат от безсъние? Какво сочат данните за безсънието в цял свят?
Доц. Венета Костова: Преди това искам да направя едно уточнение за това какво разбираме под безсъние. Нарушението на съня е едно много широко понятие. Вътре спадат най-различни болестни състояние. Например, характерно заболяване е т. нар. нарколепсия, при която човек както и да стои, каквото и да прави заспива. Друга такава болест е сънната апнея. Има много други нарушения на съня. Това е широката група от болести на съня. Една малка част от него е безсънието или инсомията, която се характеризира със следното: или е затруднено заспиването, или е затруднено поддържането в продължително време на добър, дълбок сън между 6-7 часа, или имаме и двете нарушения – хем заспива трудно, хем по цяла нощ се буди. Ние говорим за инсомията или безсънието.
Има много проучвания, но при всички случаи се счита, че безсънието е едно много разпространено нарушение като според различни автори от 30% до 50% от населението на света има проблеми със съня. Преходната инсомия трае няколко седмици до месец. Има и хронично безсъние, което се проявява месец и нагоре, а понякога и години. По-страшното е това хронично безсъние. Смята се, че около 10% от хората в света имат хронично безсъние. Иначе, казахме че с напредване на възрастта, трудностите при съня нарастват и над 65 години се счита, че при около 29% от мъжете и 37% от жените страдат от безсъние. У нас няма особено задълбочени епидемиологични данни за честотата на безсънието. Но се знае, че двама на всеки 5 души имат проблеми със съня.
В щатите над 40 млн. американци имат обективизирани, доказани нарушения на съня, т.е. безсъние.
Фокус: Какво трябва да правят хората, които страдат от някоя от формите на безсъние – трябва ли да се консултират задължително с лекар?
Доц. Венета Костова: Според мен това е едно от най-важните неща. Българинът, за разлика от европееца, може би защото животът ние е такъв, някак си неглежира този проблем и започва или да се самолекува, или приема безсънието като казва – “аз съм си така, спя малко”. Аз специално мога да разкажа такъв случай. Имах пациентка една учителка от Габрово. Относително млада жена към 35 години, която спеше по 2 часа на ден и то години наред и казва – аз си спя по два часа на ден, докато дойде един момент, в който видя, че последиците са налице. Събужда се след двата часа, безкрайно уморена, сънлива, не може да се концентрира, не може да мисли, не може да помни, нарушено й е движението, започват сърдечносъдовите заболявания, повишава кръвно и т.н. Тогава вече тя се обърна към лекар. Проблем е, когато хората не се обърнат навреме и когато това безсъние стане хронично, лечението е доста по-трудно. Затова моята препоръка е който страда от безсъние, не става дума да не е спал една нощ, става дума да не е спал седмица, десет дни, а камо ли месеци задължително да се обърне към специалист невролог. Има вече такива специализирани кабинети на много места. Нека всеки, който страда от безсъние, да се обърне към специалист невролог, който ще анализира каква е причината, към кой тип е нарушението на съня и с какво е най-добре да се започне това лечение. Много често това лечение е много трудно.
Фокус: Ние българите сме свикнали да се самолекуваме и така вероятно много хора взимат успокоителни или приспивателни без да са се консултирали с лекар. Какви могат да са последиците за здравословното състояние на тези хора?
Доц. Венета Костова: Успокоителните са Диазепан, Лексотан, които са известни на хората и които започват да ги взимат. Те обаче са изключително неподходящи за лечението на съня и са много вредни, тъй като от една страна те имат действие върху черния дроб, второ - те действат на работата на нервната система и най-неприятното им странично въздействие е,ч е водят до привикване и зависимост. Привикване означава, че без него не може, по никакъв начин. А зависимост – че трябва да се качва дозата. Другата група – сънотворните, повлияват на съня, а не действат по пътя на успокоението, на функцията на нервната система. Всички сънотворни са адресирани към съня. Те са ефикасни, но могат да бъдат прилагани кратко време – 10-15 дни, защото водят до много сериозни когнитивни нарушения – влияят върху запомнянето, абстрактното мислене, концентрацията на вниманието, паметта силно отслабва. Затова те не са подходящи за продължително лечение.
Фокус: Какви методи за лечение на безсънието използвате във вашия кабинет?
Доц. Венета Костова: Първо най-важното е да разберем причината за безсънието – дали не стои някаква болест в основата, или става въпрос за лоша хигиена на съня, или причината е някаква стресова ситуация. Като установим причината лекуваме по подходящия начин. Ние даваме съвети как да се подобри хигиената на съня и какво да се направи за изграждане на режим. Напоследък прилагаме, в случаи в които е подходящо, разбира се, мелатонин Амброс. Той коренно се различава от останалите мелатонини. Той е различна форма на медикамент, който през определена част от денонощието се отделя част от него, за да може хем бързо да заспи човека, хем да се поддържа съня и да няма събуждания. Сам по себе си този мелатонин може да бъде взиман продължително време, защото той е вещество, което по принцип нормално се отделя в организма. Той не е токсичен, не е вреден за организма, не води до привикване, няма никакви странични ефекти, което е много важно и освен това не влиза във взаимодействие с други лекарства, тъй като един от сериозните проблеми на лечението с някакви медикаменти е, че когато се вземе едно лекарство, не се знае в организма в какви взаимодействия влиза с друг медикамент. Много често голяма част от българите са с високо кръвно налягане. При това положение, когато се вземе нещо за сън, стават опасни комбинации или се намалява действието на медикамента. Този мелатонин не влиза в никакви взаимодействия с други лекарства. Това го прави особено подходящ за лечение на безсънието. Разбира се, това е един от методите. В някои от случаите се налага да се даде антидепресант. Примерно, ако причината е някаква депресивна ситуация – смърт на близък, развод или някакъв друг неприятен момент. Тогава ние даваме антидепресант и комбинираме с някакво сънотворно – лекарства на билкова основа, хранителни добавки или капки.
Фокус: Колко души са преминали през кабинета за борба с безсънието в клиника “Асцендент”?
Доц. Венета Костова: Кабинетът в ДКЦ “Асцендент” съществува от началото на 2007 година. Досега през него са преминали около 60 души, страдащи от безсъние.
Фокус: Какви са били най-често причините при тези хора?
Доц. Венета Костова: Може би около половината бяха с депресивно състояние по някаква причина. Преживявайки случилото се, на тях им остава депресивното състояние. Една от проявите е, че не могат да спят. Другата половина страдат от безсъние заради стресови ситуации. Това са предимно млади хора. Имала съм няколко души, при които болковите синдроми бяха в основата – в главоболието. В тези случаи адресираме лечението към главоболието, към профилактика – то да не се проявява.
Фокус: На каква възраст са всички ваши пациенти?
Доц. Венета Костова: Диапазонът е голям. Учудващо има много млади хора от 22 годишни до доста възрастни – на 75-80 години.
Цветомира ГЕОРГИЕВА