Мания, шизофрения и убийства
Материалът е авторски, на уважаваният проф. Петър Иванов психолог с дългогодишен опит, автор на множество книги за психология, приложна и социална психоанализа: http://profesorpetarivanov.com
Царицата на психичните страдания е шизофренията. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а напротив, така да се каже, се бори за нея. Докато например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.
Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите "А" са: особено разстройство на мисленето с дефект в асоциативната система, аутизъм, неудържими афекти и амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация. Самият термин "шизофрения" в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а
перспективите за лечение на практика са нищожни.
Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост. Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н. Шизофренията по принцип поразява един процент от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. При това положение, като имаме предвид капсуловаността на един етнос у нас, отличаващ се с особена плодовитост (9-10 деца на жена във фертилна възраст), можем да предположим, че тук този един процент в действителност е доста надвишен. За това способства и фактът, че голяма част от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора без психични проблеми, през последните 20 години напусна завинаги България. Така че по моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3 и 1,6 процента или около 100 000 души. Аргумент за това по-голямо число е и броят на самоубийствата и опитите за самоубийства у нас в сравнение със средните европейски параметри.
Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която по-много шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен. Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките градове. Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически са болни от шизофрения. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубийство.
Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек). Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Стресът в мъчителния и безкраен нашенско преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме и част от изключително големия и нарастващ брой на отхвърлените деца да са (или да станат) шизофреници. Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в циганския етнос, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.
Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна, детска и др. Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:
1.) налудност;
2.) халюцинации;
3.) дезорганизирана реч;
4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;
5.) обедняване на емоциите, безволие и др.
От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен социален обхват и нарастване би трябвало твърде да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото правителство и цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация. При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност
от обществото.
Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие, безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5 процента от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при пенсионерите, които са силно недоволни от социалния си статус.
При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класическата шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5 процента. С други думи става въпрос за още около 170 000 души.
Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието "шизо". Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата и функционирането му по време на прехода. И може би все пак трябва да помислим, какво да направим, за да прекъснем зловещите тенденции в обществената психопатология на нашата нация.
Материалът е авторски, на уважаваният проф. Петър Иванов психолог с дългогодишен опит, автор на множество книги за психология, приложна и социална психоанализа: http://profesorpetarivanov.com
Сподели го във Facebook
