Аутизъм
Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка и се отразява на поведението. Типична особеност при аутизъм е желанието за усамотяване, самоизолиране. Наблюдава се забавяне на интелектуалното развитие.
Все още не са напълно известни причините за това генерализирано разстройство, но се отдава значение на фактори като обкръжение, условия на живот и отношения към детето. Аутизмът се формира до 3 годишна възраст. Не е възможно да се опишат физиологични симптоми. Постоянното общуване на родителите с детето се смята за необходимо условие за нервно-психичното развитие на детето, при което от полза е и наблюдението на поведението и реакциите на детето. Тогава е възможно отбелязването на особеностите в поведението на детето.
Аутизмът, синдромът на Аспергер, синдромът на Рет, въпреки различията в някои от симптомите им, се определят като нервни разстройства на психиката от така наречения аутистичен спектър.
Терминът аутизъм е използван за първи път от швейцарския психиатър Юджин Блокър в английско медицинско списание за определянето на затрудненията при общуване на пациенти с шизофрения.
Актуалното днес значение на термина се дефинира през 1943 г. от Лео Канер, който има основен принос при описанието на симптомите, разпознаването им от ранна възраст и методиката на работа с деца-аутуисти.
Симптоми
Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания МКБ-10 и ДСМ-IV са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на речта и езика и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.
1. Нарушението на социалните взаимоотношения:
-
- неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, мимика, зрителен контакт)
- неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства)
- несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите)
- липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети)
2. Нарушенията на речта и езика:
-
- речта липсва или е неразбираема за околните
- липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите
- стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия, изговаряне на мисли на глас
3. Повтарящи се, стереотипни действия са:
-
- стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти)
- стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане)
- занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания
Детето с аутизъм не обръща внимание на околните, не се вълнува от промените на околната среда: не реагира на лицето на майка си или близките си, независимо от подхода не показва интерес към игрите или играчките, не се смее, нито произнася звуци ... Дори и за кърмаческа възраст очевиден става отказа на детето да се приобщи в средата си, сякаш живее в свой собствен свят. Тези деца не проявяват любопитство към света, не показват интерес към новото. Отличават се с липсата на желание да общуват с връстници или други хора въобще. Наблюдават се проблеми при общуването и социалното им адаптиране.
Диагностика:
Според диагностичните класификации на психичните разстройства симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, защото симптомите през първите две години са неспецифични.
Както при по-голяма част от диагностиката на психичните разстройства е нужна многоизмерна и мултимодална диагностика. Като стандартен инструмент за диагостициране на аутизъм се използва полустандартизираното интервю Autism Diagnostic Interview-Revised (ADI-R; Lord, Rutter & LeCouteur, 1994) и скалата за наблюдение Autism Diagnostic Observation Schedule (ADOS: Lord et al., 2000). Тези инструменти се придържат строго към диагностичните критерии на МКБ-10 и DSM-IV.
Събират се и допълнителни данни чрез запитвания на родители и възпитатели, неврологични изследвания (поради високата коморбидност с епилепсия и други особености на неврологичните функции), както и тестове за интелигентност, за развитие на моторните функции, на речта и комуникацията, на функциите на възприятията. Многоизмерната диагностика се налага от една страна с цел идентифициране на ресурси и дефицити и оттам по-успешна интервенция, от друга страна с цел прецизна диференциална диагностика (вж. по-долу).
Диференциална диагностика:
Приема се, че аутизмът е в по-тежкия край на заболяванията от аутистичния спектър. Разграничаването от други генерализирани разстройства на развитието като Синдрома на Рет иДезинтегративното разстройство на развитието е сравнително лесно за диагностиците.
Проблематично е разграничаването на така наречения high functioning autism (лица с аутизъм, при които интелигентността се намира в "нормалния" диапазон над 70 КИ) от Синдрома на Аспергер(Fitzgerald & Colvin, 2001): отделни студии разискват, че при Аспергер развитието на речта е в норма, докато при high-functioning autism не или че при Аспергер вербалните способности са по-добре развити от невербалните, докато при high-functioning autism е обратното. Това, че тези разултати не могат да бъдат повторени, както и фактите, че липсва клиничен инструмент за разграничаване на двете разстройства и че индивиди с high-functioning autism и Аспергер, но не и с low-functioning autism (под 70 КИ) се срещат в едни и същи семейства (Szatmari, Jones, Zwaigenbaum & McLean, 1998), говорят за това че Аспергер и high-functioning autism представляват по-скоро едно и също разстройство в "нормалната" област на функциониране на интелекта. В случай на съмнение се предпочита диагноза Аспергер предаутизъм заради негативното нюансиране на термина аутизъм.
Атипичен аутизъм се диагностицира според МКБ-10, когато липсват симптоми на един от трите основни категории нарушения: социални взаимоотношения, реч и език и проява на повтарящи се, стереотипни действия.
Разграничаването от шизофрения в детска възраст не винаги е лесно. Основни признаци на диференциране са следните: шизофренията в детска възраст обикновено започва внезапно и може да се определи период на развитие в нормата преди начало на разстройството, докато аутизмът протича в по-голяма степен константно. При шизофренията също така е налична позитивна симптоматика, която се изразява в налудности и халюцинации, които при аутизма липсват. Друга отличителна черта се отнася към невербалната комуникация, която при аутизма липсва или е нарушена и която при шизофренията e в границите на нормата (Volkmar, 1998). Разграничаването от шизофренията е важно поради лечението с медикаменти: предписани невролептици (медикаменти за лечение на шизофрения) могат да влошат симптоматиката на стереотипните повтарящи се действия. Схващането на Канър за аутизма като разстройство от шизофренния спектър (той нарича аутизма "инфантилна шизофрения") не е актуално: студии показват липсваща фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne, 2003a). Поради тази причина аутизмът е изваден от категорията "разстройства от шизофренния спектър" в актуалните диагностични класификации и е въведен като отделно генерализирано разстройство на развитието. В отделни случаи все пак е възможна двойна диагноза аутизъм и шизофрения в детска възраст.
Типично поведение на дете с аутизъм
Аутизмът се развива постепенно. Първите му признаци се проявяват след навършване на година, около 15-ия месец и напълно се формират на тригодишна възраст.
Детето с аутизъм се разпознава по:
- отказ от тактилен контакт с родителите
- отказ от контакт очи в очи
- липса на развитие на речта
- слабо развити уменията за невербално общуване
- детето предпочита да бъде само
- отказ да се занимава и играе
- отсъствие на любопитство към околната среда
- наблюдава се наличие на странни жестове, които трудно могат да се разтълкуват, както и необичайни реакции при докосване, вкус, миризма, глас
- възможно е детето да говори монотонно, сякаш повтаря заучен текст
- някои деца с аутизъм повтарят думите на околните като ехо.
