За смисъла на живота и за хората с увреждания

  С хората с увреждания на практика не работят специалисти психолози. Особено тежък е проблемът на хора, преживели някаква трявма или заболяване, което води до загуба на самостоятелност или работоспособност, или загуба на сетива или подвижност. Нито в болниците, нито извън тях тези хора и техните семейства получават психологическа помощ, те са оставени сами на себе си. Не по-леко е и на хората с увреждания по рождение, те и техните семейства са подложени на огромен стрес и лишения в продължение на много години.
Всички тези многобройни проблеми могат да доведат до личностна криза , до загуба на смисъла на живота.
Всички ние в хода на живота ни може да изживеем различни кризи. Опасността при кризата, свързана с въпроса: “защо не съм здрав и силен?” е в това да се примирим с мисълта, че жизнената ни енергия се изчерпва,  остава ни само да вегетираме и да мислим, че никога няма да си върнем младостта, здравето и силата.
Всеки, който е преживял сериозен здравословен проблем при всички случаи се е променил – за да оцелее, той се е обърнал към източника на енергия вътре в себе си, независимо от социалната енергия, която ни захранва в нашата ежедневна, нормална дейност.
От това как изживяваме кризите в живота си зависи за какво ще се открием: за силата или за слабостта си; за градивното или деградивното в нас; за радостта или огорчението от живота; за красотата или грозотата в нашия свят . 
Поставихме си за цел да изследваме  група от хора с увреждания - как те оценяват смисъла на своя живот. Използвахме Тест „ Жизнени цели” на J.S.Crumbaug и L.T.Maholick - PIL, адаптиран за България от доц. д-р Борис Минчев
Ще цитираме определенията за личност и жизнено дело според доц. д-р Борис Минчев:
Личност – това е Азът на индивида като автор на жизнено дело. За да стане индивидът личност, от него се изисква да притежава преди всичко умения за сложни волеви действия. Пълноценното личностно качество е особено постижение на част от човешките индивиди. Личността се заражда от интегралното действие на субектния блок на психиката в широк жизнен контекст. Личността е инструмент, средство за проектиране и реализация на индивидуално жизнено дело. Мащабът на личността се определя от величината на жизненото дело, което индивидът успее да създаде. Контекст на развитието и реализацията на личността е тип култура, в която индивидуалното жизнено дело е ценност и идеал, а реализацията на жизнено дело се подкрепя по много начини. Утвърждаването като личност изисква не само конструктивен индивид, реализиращ жизнен план, но и справедлива публика, която да признае и да помни даден индивид като автор на съвкупност от дела, достойни за уважение и подражание.
Жизненото дело е съвкупност от постъпки (дела), които имат независимо битие от своя автор – личността. Обикновено делата се вършат не от особена любов към деловитостта, а заради признанието и позитивната оценка на една значима за субекта общност – реална или въображаема. Няма точно фиксирано време, когато възниква замисълът за жизнено дело (жизнен план). Преди десетилетия това е ставало през юношеството (16-19 г.), но сега е задача на развитието през младостта – от 20 до 30 г. Жизненото дело се формира и реализира като поредица от сложни волеви действия. Жизненият план не възниква произволно, а при зрялост на когнитивно-субектния терен, който обсъдихме в началото на раздела. В преживяванията на индивида се разгръща интензивна рефлексия върху собствените възможности – привички, смисли, евентуални способности. Значимо влияние върху замисъла за жизнено дело оказват още духът на времето и субкултурата на връстниците. Много от индивидите от дадено поколение създават сходни жизнени планове.
Индивидуалното преживяване на жизнено дело носи белезите на типа опит, който нарекохме драма. Тази драма се предизвиква от негарантираността на замислените постижения; те могат и да се случат, а могат и да станат повод за пълно фиаско за индивида.
Още по- драстичо е преживяването, когато поради външни фактори като катастрофи, трайни увреждания, хронични заболявания, загуба на самостоятелността, индивидът попада в ситуация, която напълно променя неговия замисъл за жизненото дело. Тогава той е изправен пред задачата да се приспособи и да състави нов план за своя живот.
Проблемът за смисъла на човешкия живот възниква в съвременността, когато индивидът се изправя пред свободата за избира стила на своя живот и как да го осъществява: като приключение или като жизнен проект, като приятно свободно време или като самоутвърждаване чрез творчество.
Във всекидневните ситуации няма “чист” смисъл, той е винаги примесен с фактичност и предметност. Смисълът се преживява като безпроблемен в ритмичното всекидневие, но какво се случва, когато неочаквано ни връхлети беда, болест, загуба? Смисловостта добива драматични, а понякога и трагични нюанси в погранични ситуации, когато субектът изпитва екзистенциални чувства.  ( Минчев, Б)
За какво си струва да живея? Този въпрос си задават ежедневно хората с увреждания , особено тези, които са с тежки увреждания, придобити в хода на живота. Всеки от тях търси отговор и смисъл на своя живот в зависимост от личностните си качества.
Резултатите от теста „Жизнени цели” вероятно няма да изненадат никого. Тестът на Изследваните лица попълваха само първата част, която се състои от 20 айтема с твърдения, свързани с аспекти на преживяван смисъл от индивида. Втората и третата част на теста служат за подпомагане на терапевтичната работа, но такава не е извършвана. Отговорите се дават според 7 бална скала от ликертов тип като са именовани двете крайни деления и средата. Скалите се задават или от 1 до 7, или в обратен вид от 7 до 1, за да се намали склонността към привичен отговор. Всеки отговор на айтем носи от 1 до 7 точки. Съответно наборът от 20 айтема задава обхват от 20 до 140 точки. По-големият брой точки отразява по-широк и дълбок преживяван смисъл в живота на индивида, който попълва тестовата бланка. Отместването на скалата към високите стойности показва, че тя е по-чувствителна към ниските тестови балове, което е уместно за клиничната и психотерапевтичната диагностика.

Интервал от емпирични точки	z-разпределение	Категория смисъл в живота
Над 129 точки	Над 1 z	Висока норма
85-128 точки	Плюс-минус 1 z	Норма
78-84 точки	Минус 1 – минус 2 z	Ниска норма
63-77 точки	Минус 3 – минус 3 z	Много ниска норма
Под 63 точки	Под 3 z	Минимален

Липсват  значими различия  по социо-демографските параметри пол, образование, професионална дейност. От значение е възрастта - в млада възраст, за разлика от зрялата, се получават по-ниски резултати.
Представяме резултатите на 29 изследвани лица – мъже и жени на възраст от 24 до 47 години, с различни физически увреждания, от различни градове на страната, с различно образование, от тях малка част работят: вертикално са разположени получените от всеки точки, а хоризонтално – изследваните лица:

 

В таблицата са дадени резултатите, групирани според честотата на проявление на признака:

Нива		Нормиране	Брой хора	По рождение	Придобито
1	над 129	висока норма	0	0	0
2	128-85	норма	16	7	9
3	84-78	ниска норма	8	1	7
4	77-63	много ниска	3	1	2
5	под 63	минимална	2	1	1

На следващата графика лицата са разпределени според това в коя категория попадат. Няма лица с висока норма на категорията смисъл в живота, 16 души са в норма, 6 – ниска норма, 3 – много ниска и 2- минимална. В проценти са съответно 0%,  55%, 28%, 10% и 7%.

 

При близо половината изследвани се наблюдават резултати, по-ниски от нормата, което трябва да насочи вниманието на психолозите към тази част от хората с увреждания. Още повече, че участниците са във възрастова група, в която се очакват по-високи резултати. Забелязваме, че най-висок резултат е 121 точки, никой от изследваните не се счита за успял човек и с изключение само на двама, те отговарят по сходен начин на айтема „Ако можех да избирам, бих построил живота си съвършенно по друг начин 3210123 Ако можех да избирам, то бих проживял живота си точно така, както живея сега” - посочват 3 или 2 вляво.
Забелязваме разлика при хората с увреждания по рождение и тези с придобити на по-късен етап увреждания :

              

Изследваните, с увреждане по рождение, които са с „норма” са 70% от всички с увреждане по рождение, а тези с придобити увреждания, които са с ниво „норма” са 47%  от хората с придобити увреждания, останалите 53% са в нивата под „норма”.
Всички данни, които представихме, потвърдиха наблюденията ни от срещите и разговорите с хората с увреждания. Това са в голямата си част усмихнати и отворени за общуване хора, които искат единствено отношение към тях като към всички останали. Всеки от тях иска да обича и да бъде обичан. Фундаменталният вид на обичта, който се намира в основата на всички други нейни форми, е братската обич – това е чувството на отговорност, грижа и уважение към всяко друго човешко същество, жела­ние да го познаваме и утвърждаваме. Различията по отношение на дарованията, интелигентността и знанието нямат зна­чение в сравнение с общата хуманна същност на хо­рата от целия свят. Много бавно и трудно се случват промените в нашата страна, свързани с преодоляване на негативните нагласи към хората с увреждания, но се случват. Ще работим в тази насока и благодарим на всички, които се съгласиха да участват в нашето изследване! ( J )
Предоставяме резултатите на всички, които се интересуват.

 

Илка Гайдарова, Мариян Минков
студенти в магистърска програма по Психология – II курс,
ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”- гр. Велико Търново