СтресСТРЕС И ПОСЛЕДИЦИ


Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства,  да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.


Дефиниция
Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалащата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферита са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него.


Стадии на стреса
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий.
Стадий 1 – Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, напр. при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стреса повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека. 
Стадий 2 – ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване.
Стадий 3 – ако не се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в третия стадий, вв който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др. 
Стадий 4 – крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства   в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне”


Телесни и психични реакции в резултат на стрес


Телесни реакции

Тялото ни реагира на стреса чрез активиране на две системи – автономната нервна система (АНС) и ендокринната система (ЕС). При стрес мозъкът автоматично задвижва каскада от реакции като активира АНС или ЕС. Телесната реакция към стрес е автоматична и не е нещо, което съзнателно решаваме да правим или не. Автономната нервна система е тази част от нервната система, която реагира и преработва стреса. Тя има два дяла – симпатикусова (отговаря за телесните реакции при стрес) и парасимпатикусова (отговаря за релаксацията и възвръщането до нормално състояние след отминаване на стреса). Ендокринната система е мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция, които при стрес отделят различни хормони (напр. адреналин). При стрес от мозъка се освобождават химични субстанции, които водят до повишаване на нивата на кръвна захар и мастни киселини в кръвта, до повишена сърдечна честота и кръвно налягане и т.н. Настъпващите промени подготвят тялото за “битка или бягство”, реакция, която цели съхраняването и оцеляването ни.
Общ адаптационен синдром на Селие. Ханс Селие описва през 40-те години на миналия век реакциите към стрес. Според него реакцията на организма към стрес е една и съща независимо от вида на стресора (положителен или отрицателен). Началният стадий е “сигнал за тревога”. Развива се в рамките на 6-48 часа след стресиращото събитие и ангажира АНС. Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават. Следващият стадий е “съпротива”, в който се отделя повече адреналин и се намалява продукцията на някои други хормони (напр. хормона на растежа). Ако стресорът не е голям, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране. Третият стадий е “изтощение”, в който при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили. Тук се проявяват свързаните със стрес болести.
Имунна система. Стресът намалява способността на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, които окупират тялото ни. Имунната система се бори с болестите като произвежда лимфоцити. Тези клетки се свързват с бактериите и вирусите и ги унищожават. При стрес производството на лимфоцити намалява и за тялото е по-трудно да се справи с болестта. Недостигът на лимфоцити прави хората по-уязвими към заболявания, кам които има вече предразположение, напр. астма и екзема. В резултат на стреса кръвоснабдяването в засегнатите части на тялото намалява. Така кръвта стига по-друдно до поразените места и лимфоцитите не могат да стигнат дотам и да си свършат работата. Счита се, че следните заболявания на имунната система се дължат или се обострят от стрес: алергии, артрит, множествена склироза, ревматоиден артри, витилиго и др.
Сърдечносъдова система. При стрес в кръвта се освобождават мастни киселини, които се трансформират в холестерол. Той се отлага в стените на кръвоносните съдове (артериите) и ги стеснява (артериосклероза). Стесняването води до повишено кръвно налягане. Хроничният стрес води  и до повишена съсирваемост на кръвта. Освен преките последици върху сърдечносъдовата система, които в крайна сметка водят до заболявания като хипертония, коронарна болест на сърцето, инфаркти и инсулти, има и непреки. Те са свързани с използването на неадаптивни механизми за справяне със стреса като тютюнопшене и злоупотреба с алкохол, които сами по себе си са рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Някои от заболяванията на сърдечно-съдовата система, които по категоричен начин са свързани със стреса са: артериосклероза, есенциална хипертония, болест на Бюргер, болест на Рейно, тахикардия и др.3.9 Vitiligo 
Хроничният стрес играе роля и за възникването и поддържането на заболявания и от други системи (напр. храносмилателната). Такива заболявания са: стомашна язва, синдромът на възбудимото дебело черво, повечето гастрити, хроничният улцеро-хеморагичен колит и др.


Психични
При стрес се наблюдават различни емоционални прояви като: тревожност, депресия, гняв, избухливост и вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като:промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне.


Заключение
Стресът е универсален спътник в ежедневието ни. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче, или когато не разполагяме с адекватни механизми за справяне,  той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се прояват под формата на различни заболявания. В ежедневието понятието “стрес” често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква кой знае какво внимание. Това, обаче, не е така. Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си.


Сподели го във Facebook



Публикации за стрес:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com