Агресията и предразсъдъците в човешките взаимоoтношения

Лили Барутчиева - фирмен консултант
Психология на човека 2009® - 26 февруари

догтагАгресията е сложна и многостранно детерминирана в своите причини, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.


Агресията като инстинкт. Обяснението, че агресията е инстинктивна, е популярно сред американската общественост. Съществува становището, че агресията произтича главно от вроден инстинкт за борба. Защото агресивната енергия спонтанно и непрекъснато се генерира в човека, при това с постоянна скорост. С течение на времето агресивната енергия се акумулира и колкото повече се е натрупала, толкова по - слаб стимул е необходим за нейното задействане или освобождаване в открито агресивно поведение.


Агресията като нагон (драйв). Фрустрацията предизвиква гняв, който сам по себе си не води до открита агресия. Знаците са обикновено стимули (хора, места, предмети и т.н.) свързани с настоящи или предишни провокатори на гнева. Агресията може да се редуцира, когато човекът е в състояние да определи или да интерпретира наново стимулите, на които е започнал да реагира  агресивно.


 Теорията за социалното учене приема, че потенциалът на даден човек да действа агресивно вероятно произтича от неврофизиологични характеристики. Генетичните, хормоналните,   характеристиките на централната нервна система и произтичащите от тях физически характеристики на човека влияят върху потенциалната му възможност да действа агресивно, както и върху вероятността да бъдат научени определени форми на агресия. Най - голямото ударение при придобиването на агресията обаче се поставя върху процеса на съпреживяване.


Провокиране. Фактическото изпълнение на агресивните поведения се определя от множество фактори. Неприятните събития могат да събуждат агресията.
Вербалните обиди и физическите атака и са допълнителни и особено мощни неприятни провокиращи фактори на агресията. Тох е показал, че обидите, които е най - вероятно да предизвикат физическа атака, включват заплахи за репутацията и мъжествеността и унижението пред публика. Физическата атака като неприятен фактор на реципрочно поведение е най - вероятно да се появи, когато избягването е трудно, а нивото на подстрекаващата атака е едновременно високо и често.


Стимулен подтик - Съществува разграничение между гневната агресия и инструменталната агресия. Целта на първата е да се нарани друг човек, а втората представлява усилие да се получи някаква награда. Стимулният подтик към агресия е свързан с второто определение. Агресията много често се отплаща: подтикнатата от стимул агресия често пъти позволява на агресора да получи търсения  стимул.

Поучителен контрол. Хората могат да действат агресивно към другите, защото им е казано да го направят. Подчинението се преподава и награждава от семейството и училището, по време на детството и юношеството, както и от много социални институции по време на зрялата възраст (на работното място, в армията и т .н.) Странни убеждения, вътрешни гласове, параноидни подозрения, възприятия за божествени съобщения, мании за величие всички те могат да служат като явни подстрекаващи към агресия сили.


Поддържане на агресията. Агресивното поведение е повлияно от външните награди, които предизвиква. Такива награди могат да бъдат материални или социални, могат да се състоят от прекратяване на неприятното отношение или пък да причиняват болка у човека, срещу когото се действа агресивно.
Процесът на съпреживяването са важни за поддържането на агресията. Поддържащият агресията ефект на наблюдаването на това, как другите получават награди за агресивното си поведение, се осъществява чрез (1) неговата информационна функция; (2) мотивационната функция и (3) ефекта на премахване на задръжките, Съществуват и хора, чието самоподкрепление е такова, че откритата агресия е източник на гордост, който трябва да се награждава. Те са склонни към сблъсъци и извличат засилени чувства за самоценност от техния успех.


Предвиждане на агресията. Оказало се трудно да се получат високи нива на точно предвиждане. Усилията за предвиждане на откритата агресия на даден възрастен човек или специфична група възрастни посредством други характеристики по принцип са дали незадоволителни резултати.
Контролиране на агресията. Тренингът в релаксация  Емпирично е доказано в много изследвания, че той е ефективно средство за редуциране на напрежението и състоянията на възбуда, които често се разглеждат като предшестващи откритата агресия.


Тренингът в самоконтрол като подход към гнева и агресията е приел няколко форми, като основната е научаването на човека да  се ангажира в процес,  чрез когнитивно самообучение или ваксинация към стрес. Това е интервенция за контрол на агресията с демонстрирана ефикасност.
Тренингът в комуникативни умения използва дидактически техники .буквално за да учи на конструктивни комуникативни поведения. Двете страни в конфликта се обучават да съставят и изпълняват писмени споразумения, известни като поведенчески договори (контракти). Тази често групирана триада от интервенции изглежда особено обещаващ подход към контрола на агресията и последващо редуциране на междуличностните конфликти.


Управлението на вероятностите или използването на наградите или нефизическото наказание. Управлението на вероятностите е особено мощна интервенция за контролиране на агресията особено в онези приложения, които комбинират наградите, за де се увеличат конструктивните или просоциалните поведения. Психотерапията не се оказала особено ефективна.


Изясняване на ценностите, Целите са да се помогне на учащите се да развият, изяснят и прилагат своите собствени ценности, като свободно и задълбочено ги изберат от алтернативни ценности.


Други интервенции в малката група включват Крайните жизнени цели, Научаването човек да се интересува, Обществени въпроси, Морални компоненти психологическо обучение, срещи на класа и обучение в идентичност.


Предрасъдък – притежаването на негативни нагласи от определен тип за членовете на определена група  или категория.
Дискриминация – се прилага по отношение на отрицателните действия, насочени към обектите или жертвите на предрасъдъка.
Като нагласа предрасъдъка се разглежда като имащ тройна структура, състояща се от когнитивни, афективни и поведенчески компоненти. Тези компоненти на предрасъдъка са били обект на изследвания, насочени към оценяване на природата и  степента на предрасъдъците в населението като цяло. Когнитивния компонент  - оценка на  стереотипите обикновено се измерва чрез процедура  на избор на черти. На хората се дава списък от етнически, религиозни, расови категории и списък от характеровите  черти и се иска от тях да отбележат  кои черти се свързват  с коя от тези групи.
Информация за  афективния  компонент на предрасъдъка или чувствата обикновено се използват скали за измерване  на нагласите, създадени  за оценяване на равнището  на положителните или отрицателните чувства  на човека към определени групи.  Скалите на социалната дистанция  е важен  инструмент  в и изследователската работа върху поведенческия компонент на предрасъдъка.


Обхватът на социалния проблем, представен  от предрасъдъците и дискриминацията  е породил цяла подгрупа от нова терминология.
Тоукънизъм -  се отнася до формата  на фина дискриминация. Предубедените хора да се държат по открито положителен, начин към обетите на своя предрасъдък, когато такова поведение не коства много или не изисква особени усилия.


Сексизъм -  отнася се до предубедени нагласи към жените или мъжете като група.


Ейджизъм  предубедени нагласи към възрастните хора като група.


Изследванията  върху насочените към етническите групи предрасъдъци често споменават важната роля, която  стереотипите играят – тези ценностно натоварени впечатления, които членовете на  една социална  група използват при  характеризирането на членовете на друга група. Съществува тенденция да  се пренебрегва фактът, че стереотипизирането нормално се появява винаги, когато  социалните групи си взаимодействат.

Лили Барутчиева - фирмен консултант




Архив общество:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com