Ревност и меркантилност в любовта

Галина Тодорова

Сподели го

Веднъж попитали Фройд какво според него нормалният човек трябва да е способен да прави добре. Задаващият въпроса вероятно е очаквал сложен и “дълбок” отговор. Но Фройд просто казал: “lieben und arbeiten” (“Да обича и да работи”). Заслужава си човек да се замисли над тази проста формула; тя става все по-дълбока, когато човек се замисли над нея. Защото, когато Фройд е казал “любов”, той е имал предвид щедростта на интимността, както и гениталната любов; когато е казал любов и работа, е имал предвид общата трудова производителност, която няма прекалено много да занимава вниманието на човека, така че той да загуби правото си или способността си да бъде сексуално и любящо същество.


Възрастните обикновено търсят два рода отношения на близост и интимност:
1.Емоционална привързаност към друг, специален човек /любим, приятел, съпруг/;
2.Създаване и поддържане на социални връзки.
Стремежът на човешките същества да създават силни емоционални връзки е генетична потребност. От най-ранна възраст тя поддържа чувството за безопасност, сигурност. Стремежът за създаване на интерперсонални отношения и интегриране в социални групи удовлетворява друга потребност – стремеж към изграждане на социална идентичност и принадлежност към определени социални групи.
Когато говорят за “любов”, повечето хора смятат, че от само себе си се разбира за какво става дума. Но дори в ежедневното си общуване те неусетно се стремят да уточнят обекта и, допълвайки “любов към”... Човек може да обича много и най-различни неща – живота като цяло, себе си, друг човек, някоя красива идея, интересно занимание, домашен любимец. Нашият език обаче като, че ли естествено се противи да употребим “любови” в множествено число за всички тези чувства. Какво е тогава Любовта и има ли тя един-единствен обект? Всички хора – млади и стари, умни и глупави, семейни, несемейни, разведени или овдовели – се стремят да разберат по-добре своите интимни отношения с другите. Напоследък все повече клинични и социални психолози посвещават своите книги и статии на изследването на интимните отношения.
Всъщност какво е любовта? Дори майсторът на точните дефиниции Ларошфуко казва, че е трудно да се даде определение на любовта. Според него любовта е “за душата страст за обладаване, за ума – симпатия, за тялото – скрито и нежно желание да притежаваме след много тайнствени изпитания”.
Българският език използва две думи – “обич” и “любов”- веднъж като различни, друг път като идентични. Понякога само контекстът ни помага да ги различим. Когато свържем съществителното с неговия глагол – “обич-обичам” и “любов-любя”, - тогава разликата между думите става явна.
Със сигурност думата обич по-често се използва за отношение както към конкретен единствен човек, така и към роднини, приятели и дори абстрактни неща като “обич към родината”.
Любовта за разлика от абстрактната обич, е порив към непосредствена обвързаност между двама души – мъж и жена. Тя е влечение на душа към душа и на тяло към тяло. Една душа обича друга душа и едно тяло обича друго тяло. Но тези две отношения не са разделени. Душата търси другата душа в другото тяло и другият привлича със своето телесно излъчване. Тук специфична ценност се отдава на докосването между телата. Еротиката на докосването идва от мига и процеса на преодоляване на чуждостта на чуждото тяло. Сливането е цел, в чието постигане се крие магията на ероса, понеже любовта е насочена към сливане на две индивидуалности.
Еротичното е по-кратковременно от обичта, защото съществува само като преодоляване на чуждостта. Тялото помни по-трудно от душата. Затова след време “забравя”, че е овладяло “чуждостта” на другото тяло и отново изпада в еротичен копнеж.
Ценността на другото тяло бързо и лесно се губи, когато липсва душевното отношение. За да остава отново и отново поривът на тялото, душата трябва да му помага със своето желание. Ако душата не е очарована от другата душа, тогава тялото също бързо губи своя порив.


Един от белезите на всяка голяма любов е това, че душите на двама души вечно и ненаситно се стремят една към друга. Това помага да се преодолее усещането за телесна познатост и запазва чара у другия. Умът на душата умее да облагороди както бързия изблик на телесно желание, така и бързата умора от познатото.
Социалните психолози откриват тайната на голямата любов главно в зависимост от стимулирането. Лицето, което е стимулирано има по-голям шанс да изпитва страстни чувства към друг индивид, отколкото човек, който не е стимулиран. Един явен тип физиологическо стимулиране, който би могъл да допринесе за този процес, е сексуалното стимулиране.
Според социалните психолози, съществуват различия между половете в любовта и романтиката. Мъжете сякаш имат по-романтичен идеал и освен това те очевидно смятат за по-лесно да бъдат привлечени от някого. От друга страна, жените заявяват, че се влюбват по-често и по-силно; изглежда, освен това, че те идеализират своя партньор повече, отколкото мъжете. От една друга гледна точка обаче тези резултати създават картина на разумна обвързаност, която рисува жените като по-предпазливи в началото, но след това много по-силно ангажирани. Оказва се, че жените имат по-“романтично” чувство в своите интимни отношения спрямо мъжете. Все пак трябва да се отбележи, че мъжете и жените изпълняват все по-равностойни функции в обществото тъй като различията ме

Меркантилната страна на любовта.
Социалният обмен се явява широко възприета гледна точка в изследването на взаимоотношенията. Според привържениците на тази теория междуличностните отношения се обуславят от същите принципи, които управляват пазара в икономиката: възнаграждения, цени, алтернативни решения. Оказва се, че хората “купуват” най-добрите, най-доходните и най-евтините си отношения, които се оказват най-успешната сделка в сравнение с другите възможности.
Възнагражденията – Във взаимоотношенията между хората се отбелязват три основни възнаграждения:
-вътрешноприсъщите характерни черти на партньора ( например: красота, ум);
-пряко възнаграждаващото поведение на партньора (например: сексуалните отношения, извършваните услуги, вниманието);
-достъпът осигурен от партньора до желаните външни ресурси (например: пари, престиж, закрила).
При направените изследвания учудващ се оказва фактът, че възнагражденията при женените двойки не играят толкова решаваща роля във взаимоотношенията. Например, докато задоволените двойки показват по-слабо отрицателно и по-силно положително отношение един към друг, отколкото незадоволените двойки, всички женени двойки проявяват по-силно отрицателно и по-слабо положително поведение във взаимоотношенията си. Дори и в случай на много добри отношения учтивостта отстъпва пред реалността на всекидневните оплаквания и ядове.
Разходите – Възнаграждаващото поведение по отношение на партньора отнема време и изисква усилия, което от своя страна води до разходи. Ако връзката има по-голяма продължителност е необходима проявата на толерантност. Незадоволените двойки се характеризират най-вече с отрицателно взаимодействие най-вече в своето невербално поведение ( ако ме гледаш ядосано, и аз ще те гледам ядосано). Различията между задоволените и незадоволените двойки във взаимните им положителни взаимодействия са малки или нулеви.
Алтернативните решения – според типичното становище на социалните психолози другите връзки предлагат рамки за сравнение, което дава възможност да се оцени настоящата връзка. Тайбът и Кели допускат, че ако хората смятат, че могат да имат на разположение и други връзки, по-възнаграждаващи и по-малко скъпи от сегашната им връзка, има голяма вероятност те да се откажат от настоящата си връзка. От друга страна, при липсата на по-добра алтернатива (връзка) хората ще имат склоността да запазят настоящите си взаимоотношения, макар сами по себе си те да са незадоволителни.
Много важен фактор при вземането на алтернативни решения се оказва властта, с която индивидите разполагат в дадена връзка. От голямо значение е индивидът да притежава умението да превръща властта в обратна функция на зависимостта: това значи, че колкото по-зависим е човек, толкова по-малко власт има.
Законът за личната експлоатация гласи, че във всяка емоционална връзка онзи от двамата, който изпитва по-малко чувства, може да експлоатира онзи, който изпитва повече чувства (Рос, 1921).
Според принципа на по-малкия интерес лицето, което има по-малък интерес да продължава връзката, е в позиция да диктува условията на съюза. (Уолтър и Хил, 1951).
Меркантилият възглед за любовта е господстващ в социалната психология. Разбира се той е оспорван от привърженици на т.нар. “алтруистичен интерес към благоденствието на другите”. Според техните възгледи нуждите и желанията на партньора се превръщат в също толкова важно нещо колкото и личните нужди и желания.
За мен, меркантилното гледище за любовта представлява опростената механика на интимните взаимоотношения между хората. По-важно за мен е да си обясня процеса чрез който един индивид се привързва към друг индивид. Търся отговор и на въпросите: Как става така, че щастието на друг човек може да ни достави голямо удоволствие?; Как успяваме да имаме доверие към хората, да задоволяваме очакването си за неопределена взаимност?

4.Ревността.
Шекспир е нарекъл ревността “зеленооко чудовище”. И наистина тя може да изглежда така за онези, които си имат работа с нея. Ревността може да бъде състояние на мъки и подозрения; да бъдеш обект на ревност може да прилича на кошмар от несигурност и страхове. В някои крайни случаи ревността може да доведе до самоубийство, до убийство или и до двете едновременно.
Ревността е сложен психологически процес. Тя се поражда в междуличностна ситуация, когато се долавя заплаха, идваща от някой друг, срещу съществуваща връзка с друго лице; възможно е тя да съществува главно в обществата, които постановяват, че поне някои видове отношения, обикновено сексуалните, трябва да бъдат уникални; възможно е ревността да включва в себе си една важна съставка от заплаха, насочена срещу самолюбието на индивида. Освен това опитът в ревността е сам по себе си сложно съчетание от мисли, чувства и поведения.
Взаимодействието между когнитивните, емоционалните и поведенческите процеси е подчертано от Уейс (1981) в неговото описание на петте етапа на опита в сферата на ревността:
Първа оценка: лицето има връзка, която е реална, и то долавя заплаха, насочена от натрапник срещу тази връзка.
Втора оценка: лицето се опитва да разбере естеството на заплахата и планира различни начини, за да я отстрани.
Емоционална реакция: лицето проявява емоционална реакция срещу заплахата.
Стратегия за предотвратяването: лицето се опитва да се справи със заплахата.
Изход: вследствие възприетата стратегия на предотвратяване на доловената заплаха може да се засилва или да отслабва. Освен това е възможно стратегията на предотвратяването да е засегнала връзката – за добро или за зло.
Трябва да се има предвид, че е трудно да се предвиди емоционалната реакция на даден индивид към ревността.
Обикновено ревността се смята за неприятно емоционално състояние, защото субектите изпитват негативни чувства на гняв, страх, присмех, жестокост, омраза, глупост, срам.
Уайт установява, че ревността е свързана с онова, което той нарича “самооценъчна зависимост” – степента, в която самолюбието на човека е засегнато от оценките на неговия партньор. Тъй, че има по-голяма вероятност мъжете да ревнуват, когато смятат, че интересът на партньорката към друг предполага самите те да са оценени като недостойни. Тъй, че мъжете ще проявяват тенденция да избягват ревността, опитвайки се да засилят своето самолюбие. Мъжете по-често от жените заявяват, че ще се ядосат на самите себе си, ще бъдат зашеметени, ще отправят вербални заплахи срещу натрапника, ще се почувстват поласкани от очарованието, което натрапникът е доловил у техния партньор, ще се почувстват “атакувани” от страна на своя партньор.

Жените по-често от мъжете заявяват, че ще плачат, ако останат сами, ще се опитат да станат по-съблазнителни за своя партньор, ще се опитат да накарат партньора си да повярва, че това им е безразлично.
Макар и специфичните реакции към ревността между мъжа и жената да се различават и двата пола искат да намалят своето чувство на ревност. Повечето социални психолози подчертават, че за да се осъществи това желание е необходимо да се отслаби връзката между изключителността на дадена връзка и нашата собствена лична стойност. Ако дадено лице, което ние обичаме, обича някой друг, това е неприятно. То означава някои реални загуби: да бъдем сами, когато нашият партньор е с някой друг, да понасяме сексуалната липса, да прекарваме по-малко време със своя партньор, да предвиждаме възможността да изгубим връзката си. Това обаче не означава, че партньорът е ужасна и недостойна личност. В такива ситуации е нужно да се реагира рационално. Когато се реагира рационално е възможно потърпевшият да страда, но е възможно да действа конструктивно. При нерационална реакция е възможно индивидът да предизвика катастрофа в собствения си живот, както и в живота на другите. Ревността може да се превърне в зеленооко чудовище, ако сметнем, че нашата лична стойност изцяло зависи от връзката с друго лице.

Любовта е толкова силно, уникално и богато чувство, че последиците от него са твърде различни. Ако чувството за уникалност се докаже от преживяването, любовта преминава в желание за съвместен живот и създаване на семейство. Ако преживяването не е така убедително, възторгът на чувството стихва и се превръща в приятелство или добронамерено познанство. Понякога обаче разочарованието от неуспеха в любовта е толкова силно, че преминава в омраза.
За мен любовта е ценност на ценностите. Никоя древна митология не си представя създаването и развитието на света без любов. Ако съвременният човек повярва в крилатата фраза, завещана му от римската поезия, че “Любовта побеждава всичко”, той несъмнено ще успее да преодолее обсебеността от трупането на пари и желанието за фалшива показност. По този начин ще пребори неврозата и депресията, превърнали се в епидемията на XXI век.

Сподели го

Галина Тодорова


Публикации:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com