Престъпления и психиатрични заболеваемости

През изминалата година обект на внимание на обществеността станаха поредица тежки престъпления от непълнолетни. В основата на някой от тези престъпления са психични заболявания  като: шизофрения, циклофрения и епилепсия. Какви са основните характеристики на тези заболявания и ролята на психиатъра в констатирането на тяхното клинично разнообразие и оказването на превантивна помощ на детето и родителите.


Шизофрения – от гръцките думи “ шизо”-разкъсвам, разцепвам и “френ” – душа, психика, ум. В буквален превод означава разцепване на ума, на разсъдъка. Това е най-разпространенотото психично заболяване, причините на което и до сега остават неизяснени. В болшинството от случаите заболяването протича неблагоприятно като пристъпите се повтарят и заболяването хронифицира.


Независимо от голямото разнообразие на симптоми и синдроми  при заболяването, в почти всички случаи се наблюдават сходни признаци. При всички форми на шизофренията  има: разпокъсаност на психичната дейност, аутизъм (откъснатост, промененост) прогредиентност на протичане на заболяването. Наблюдават се също така разстройства на емоциите, волевата, мисловната и други сфери на психичната дейност. Разстройствата в мисловната сфера са доста разнообразни. Наблюдават се нередки случаи, най-често с параноидно съдържание. Макар и по-рядко може да се появят магаломанни, меланхолни и други налудности. Много често е налице и т.нар. разкъсано мислене и безизходно мъдруване. Характерно за шизофренията е т. нар. аутистично мислене – откъснато от реалността,  насочено към вътрешните преживявания на болните като направлявано от налудни идеи. Възможно е  също така прекъсване на мисловния процес или наплив на мисли, звучене и четене на мислите. Често в мисленето на шизофренноболните се наблюдават нови думи (неологизми) използвани от болните без каквато и да е връзка със съществуващите в речниковия фонд думи. В напредналите стадии настъпва пълна разпокъсаност на мисловния процес.

Типични за шизофренията са и разстройствата на възприятно- представната сфера. Изразяват се в халюцинаторни възприятия – най-често слухови и мирисни халюцинации. Почти като задължителни за шизофренията са емоционалните промени – т.нар. емоционална “хладност”, отчужденост. Говорим и за анбивалентност - едновремнно съществуване на противоположни чувства у едно и също лице.


Разстройствата на волята могат да се наблюдават при шизофренноболни  под формата на импулсивни действия. По-често са волевите разстройства в късния  стадий на болестта. Описани са голям брой форми на шизофренията. Най-често срещаните са: проста форма на шизофренията. Наблюдава се в сравнително ранна възраст (14-18 год), която се развива  много бавно, почти незабелязано .Не се проява с най-характерните за шизофренията признаци, освен откъснатост, загуба на интереси. Често протича през периоди на подобрение за кратко време се достига до дълбока промяна на емоционална притъпеност, загуба на работоспособност и социална деградация.

Хебефренна шизофрения: започва много често в сравнително млада възраст. При пълното развитие на болестта се проявават двигателно неспокойство – постоянно се движат, често показват глуповата шеговитост, имитират отделни прояви на животни. Настроението им е безгрижно, благодушно. Заболяването показва неблагоприятен ход.

Параноидна шизофрения: една от най-често срещаните форми. Настъпва обикновенно в по-късна възраст. Водещ в клиничната картина е параноидния синдром. Изразява се в наличието на налудни мисли за преследване, отношение, въздействие, унищожение. Много често тези болестни разстройства в мисленето се съчетават с халюцинаторни изживявания (най-често слухови халюцинации). В тези случаи се говори за халюцинаторно-параноидна форма.

Кататонно шизофренно заболяване - тази форма на шизофренията обикновенно се наблюдава в по-млада възраст. Заболяването се развива с два вида пристъпи на болестта или дори един и същи пристъп. В едни случаи болестта протича с картината на т. нар. кататонен струпор- ограничаването на движенията до пълно обездвижване. Болните се застояват на едно и също място продължително време, с масковиден израз на лицето, тялото е застинало в една поза, не говорят, не извършват движения. В други случаи се наблюдава кататонна възбуда, силно двигателно неспокойство. Болните извършват импулсивни движения: скачат, бягат, нахвърлят се върху околните. Движенията са хаотични, безумни, често еднообразни, речта показва дълбоко речево разстройство- издават се отделни звуци, подвиквания, повтаряйки ги многократно.

Парафренна шизофрения: започва в сравнително късна възраст (след 35-40 год.). Като има относително бавно начало и сравнително добра прогноза като по-бавно довежда до деградация на личността - наподобява параноидната шизофрения, тъй като основното в клиничната картина са налудните мисли и халюцинаторни изживявания. Налудностите обикновенно показват склонност към систематизиране. Същността на парафренната шизофрения се проявава във фантастично-налудно образуване. В резултат на това началната параноидна симптоматика придобива фантастичен характер с маниакална и депресивна обостреност, с неизбежно развитие на налудности за  величие или депресивни налудности.
Шизофренията е голям проблем не само за клиничната психиатрия , но и за съдебната психиатрия. Знаете, че при извършавне на престъпления се изготвят съдебно-медицински експертизи и от това дали лицето е вменяемо или не, зависи и наказателната отговорност. Необходимо е да се знае, че често се симулира психично заболяване, за да се избегне наказание, или пък, ако вече има осъдителна присъда, да се намали престоя или начина на изтърпяване на  наказанието.


Манийно-депресивна психоза (циклофрения)

Болните от МДП нерядко са обект на съдебно производство и на съдебно психиатрично освидетелстване. Те често вършат престъпления свързани с изразходване на парични средства обикновенно обект на кражби, присвояване на предмети и вещи. Тези болни харчат безразборно средства, купуват и раздават с лека ръка подаръци на близки или малко познати. Поради повишената си  действеност, повишено настроение и намалена критичност, повишена самооценка и ускорен мисловен процес, болните извършват по-горе споменатите действия и влизат в конфликт с различни хора, които не са съгласни с тях, като ги нагрубяват или обиждат, дори могат да им нанесат побой. Често манийно болните извършват и сексуални престъпления, тъй като по време на манийна фаза е налице повишена сексуалност. Болните  в манийна фаза могат да извършат престъпления, напускайки работа ( при учениците класа ). В много редки случаи при т.нар. гневна мания болните могат да нанесат телесна повреда и изключително рядко да предизвикат смъртта на други лица поради несъобразяване силата на удара.


Болните в депресивна фаза , макар и рядко предприемат опити за самоубийство – при т. нар. разширено меланхолно самоубийство. Болните са с налудности за безперспективност на своя живот и живота на близките си. След като предприемат опит за самоубийство, което често не  успяват да извършат, остават само с деянията си спрямо близките. Налудностите им са за греховност, безперспективност. Понякога болните в депресивна фаза могат да станат причина за настъпване  произшествия, поради неизпълнение на свои задължения- при длъжности като диспечери, стрелочници и др. Често бездействието или бавното реагиране може да стане причина за настъпване на опасни произшествия.

Епилепсията   или както още я наричат “морбус сацери”, в превод -свещенна болест, е една от най-често срещаните нервно-психични заболявания. Думата епилепсия има гръцки произход “епиламбано” означава- прихващане, в смисъл на болест, която обхваща човека отвън.

Епилептичната болест има криминогенно значение,поради участието  на епилептично болните в обществено опасни правонарушения и престъпления.
За подпомагане експертите, които извършват освидетелствуването е важно, разследващите  престъплението да описват подробно външния вид на  болния, времето на деянието, изразът на лицето му, особенностите на погледа му ( застинал, блуждаещ ,безсмислен), движенията му  (подредени, хаотични, безсмислени), разстройството на речта, възбудата и др.
Характерна особенност на престъпните деяния (правонарушения) по време на сумрачни състояния е немотивираността на постъпките. По принцип те възникват неочаквано, без предварителна подготовка при извършването им. Често  имат характера на “защита”. Присъща им е голяма жестокост ( нанасянето на множество удари, много често върху умъртвената вече жертва). От голямо значение е да се установи дали сумрачното състояние е предшествало или последвало епилептичния припадък. Не са редки случаите, когато извършителят на престъплението е намиран в близост до мястото на деянието, заспал дълбоко или получил епилептичен припадък. За помрачение на съзнанието говори и невземането на мерки за прикриване на престъплението.
При епилептичната  дистрофия болните често извършват  агресивни действия, нарушения на дисциплината и др. Настроението им се променя независимо от външните причини, появяват  се налудни  интерпретации, раздразнителност.
Описаните по-горе заболявания са едни от най- често срещаните в психиатрията. Освен тях са олигофренията, наркоманията, хроничния алкохолизъм и др. Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-надеждно е и лечението.
Важно е работещите с деца в местните комисии и училищните комисии за превенция на противообществените прояви на учениците да са запознати с тези заболявания и при констатирането на някои от признаците на заболяванията да насочват децата и родителите им за консултация при специалисти – психиатри.

Д-р Васил Узунов – психиатър




Архив болести:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com