Решим ли да имаме дете, ние сме длъжни да посветим достатъчна голяма част от живота си в общуване с него и възпитанието му. Ако имаме свободно време , то детето ни има право на поне половината от него! Естествено, в днешно време, всички сме много заети и ангажирани . Съответно нямаме достатъчно време да общуваме с детето си. Това обаче не Ви ли звучи като извинение? Практиката показва , че много бащи (за съжаление напоследък дори майки) се крият зад служебната си заетост и натоварен ден, за да не се занимават с детето си.. Дневните срещи с него понякога приличат на мимолетна среща. Разбира се ,ако искаме да се отчуждим и дистанцираме от него, то това е „най-добрия” начин! Но ако искаме да променим нещо в детето си (вреден навик, агресивно поведение и др.), ако искаме да промени отношението си към нас, без общуване с него няма да стане!
Отдавна е известно , че ако човек силно иска да направи нещо, то той обезателно ще намери начин и време за реализирането му! Та нали казваме - „ Ако искаш – намираш начин, ако неискаш – намираш причини!”. Това действително е така.. При желание винаги ще намерим време да поговорим с детето си. Дори това да е само половин час. Това безусловно ще окаже благотворно влияние на развитието му. Ако пък действително нямаме възможност дори за това, е необходимо да му се извиним , че неможем да му отделим поне малко от времето си. Да му обещаем , че при първата възможност ще го сторим. Задължително трябва да спазим обещанието си , за да не загубим неговото доверие! И ако действително го направим, то детето ни винаги ще чака нетърпеливо тези моменти, независимо колко са редки.
Когато сме си в къщи , и детето ни се обърне към нас с някакъв въпрос или за помощ, никога не трябва да да го отпъждаме като досадна муха. Длъжни сме поне за няколко минутки само „да превключим” на проблемите му, да го посъветваме , да му помогнем в нещо! Добре е когато говорим с детето си , лицето ни да е на равнище на неговото. За него това ще е признание за пълноправно партньорство в разговора. Ние не може да знаем всичко, за това е напълно възможно да неможем да отговорим на някой негов въпрос. И изобщо не е срамно, нито грешно, да си признаем, че незнаем. В никакъв случай обаче не трябва да го лъжем! Може да не кажев всичко по даден въпрос, да му е рано да научи нещо и да премълчим. Но никога да не го лъжем! Наистина заради това понякога децата смятат възрастните за „странни същества”, които незнайно защо крият значението на някои думи.
Най-доброто, което можем да направим при общуване с детето си е внимателно да го изслушваме! Когато то ни говори нещо не трябва да го прекъсваме - нали и то не ни прекъсва когато му говорим! Детето чувства своята зависимост от нас , но не трябва да използваме това като преимущество в наша полза! Понякога е добре да повтаряме неговите думи, да обобщаваме казаното от него ( „ ти каза…”, „ това значи…”). Тогава то ще разбере че действително внимателно го слушаме и се замисляме над казаното от него. Въобще .. нека се отнасяме с детето си като с равен!
