История на психотерапията
Лечението на емоционалните или психически проблеми може да се проследи чак до античността. Древните гърци например са били първите, които идентифицират психично заболяване като медицинско състояние, а не отмъстителен знак на божество. Макар, че тяхното разбиране на същността на психично заболяване не е била винаги вярна (например те вярвали, че хистерията засяга само жени, което се дължи на полови проблеми с матката), както и обработката на необичайното, което осъзнавали с насърчаване на консолидиращи думи.
С падането на Римската империя, виждаме вярата в свръхестествени явления, като причина на душевно заболяване. А използването на изтезания е ставало заради получаването на самопризнания за демонично претежание. Някои лекари започват да подкрепят употребата на психотерапията. Един от тях е Парацелз (1493-1541г.), който препоръчва психотерапията за третиране при ненормални.
Пръв термина Psychotherapia въвежда английският психиатър Уолтър Денди през 1853. Зигмунд Фройд развива психоанализа около завоя на века и прави дълбок принос в областта, с неговите описания на безсъзнание, в най-ранен стадии на сексуалността, употребата на сънища и неговият модел на човешкото съзнание.
Фройд работи с пациентите си нервен, смятайки че психичните разстройства и заболявания са резултат от запазването на спомените и мислите в подсъзнанието. Лечението, предимно чрез слушане и тълкувания би донесло тези спомени на преден план и по този начин да намали симптомите на разстройства на психиката.
Чуден и славен човек е Зигмунд Фройд, без който психологията нямаше със сигурност да бъде същата. Това е човекът, който е допринесъл можеби най-много от всички останали негови колеги в тази област.
Практиката на поведенческата психология е привлечена от животински психологически принципи заради лечението на емоционални и поведенчески проблеми. През годините поведенческата терапия е засилена, като в това число се включват акцента върху мислите и чувствата върху изражението на лицето. Комбинацията когнитивно-поведенческа терапия сее превърнала основен тип на лечение в продължение на много психични условия.
В междуличностната терапия, разбаротена от Карл Роджърс през 1940 г. Акцент върху предаването на топлина, искреност и приемане от терапевт към личността. До края на 1960 имаше над 60 различни вида психотерапии вариращи от ПСИХОДРАМА(използвайки умствени снимки и истории, както и драматични техники).
Следващият основен стил на психотерапията не е разработена в резултат на новите идеи, а поради икономически въпроси. Традиционната психотерапия претърпя сериозен напредък. Акцентът е поставен върху една по-кратка форма на лечение – предлагащи някаква кратка терапия с цел да се помогне на лицето, което има конкретен проблем разрешавайки го.
