Психология на Влиянието

Влияние

В свое изследване двама канадски психолози откриват много интересна черта у хората, които залагат на конни надбягвания. Веднага след като направят залога, те стават много по-уверени, че техният кон ще спечели, отколкото са били преди. Разбира се, това с нищо не променя шансовете на състезаващият се кон. Той си е същият, хиподрумът си е същият, съперниците са си същите,. Но в съзнанието на онези, които залагат веднага, след купуването не билета неговите шансове изведнъж се покачват. Въпреки, че това явление на пръв поглед е доста озадачаващо, причината за него е пряко свързана с едно разпространено средство за социално влияние. Както и другите средства за влияние, то е дълбоко заложено в човешката природа и е скрит източник, направляващ п оведението ни. Изразява се, най-просто казано, в нашето почти маниакално желание да бъдем (и да се показваме) последователни в онова, което вършим. Щом веднъж сме направили избор или сме изразили становища, ние сами - или под чужд натиск – си налагаме да действаме в съответствие със заявената позиция. Чувстваме се задължени да реагираме по начини, които потвърждават нашето по-ранно решение. Вземете за пример хората, които залагат на конни надбягвания. Трийсет секунди преди да заложат, те са разколебани и несигурни; трийсет секунди след залога са много оптимистични и самоуверени. Взимането на окончателно решение – в този случай, да се купи билет – е решаващият фактор. Веднъж след като е заявена някаква позиция, необходимостта от последователност кара тези хора да приведат своите чувства и убеждения в съответствие с онова, което вече са направили. Те просто убеждават себе си, че техният избър е правилен, и без съмнение това ги кара да се чувстват много по-добре.
И преди да решим, че този вид самозаблуда ие присъща само на редовните посетители на хиподрума, нека да видим историята на моята съседка Сара и нейния приятел Тим, който живее при нея.
Те се запознали в болницата, където той работел като рентгенов лаборант, а тя – като диетолог. Известно време се срещали; продължили да се виждат и след като тим загубил работата си. После решили да заживеят заедно. Нещата за Сара не били мног олесни – тя искала тим да се ожени за нея и да престане да прекалява с алкохола. Тим се противопоставял и на двете идеи. След особено тежък период на конфликти Сара скъсала с него и той се изнесъл. По това време стар приятел на Сара, който от много години бил напуснал града, се върнал и й се обадил. Те започнали да се виждат и отношенията им бързо станали достатъчно сериозни, за да заговорят за брак. Дори определили датата и разпратили копаните. И тогава Тим се обадил. Той бил разкаян и искал да се върне при нея. Когато Сара му казала, че смята да се жени, той я умолявал да промени решението си, защото искал да живеят заедно както преди. Но Сара отказала, тъй като не искала да преживява всичко наново. Тим дори й предложил да се оженят, но тя още веднъж заявила, че предпочита другият си приятел. Накрая Тим доброволно изявил желание да се откаже от пиенето, ако това може да я омилостиви. Съзнавайки, че той е готов на крайни жертви, Сара режила да прекъсне настоящата си връзка, да отмени сватбата, да анулира поканите и да позволи на Тим да се върне при нея.
Преди да е изминал и месец, Тим казал на Сара, че всъщност не смята да спира пиенето. А след месец решил, че е добре да „почакат и да видят”, преди да се оженят. Оттогава са минали две години. Тим и Сара продължават да живеят заедно, точно както преди. Той все още пие и все още няма никакви планове да се жени, а пък Сара е по-отдадена на връзката си с него, откогато и да било. Тя казва, че след като й се наложило да избира, проумяла, че Тим наистина е единственият мъж на сърцето й. Така, след като избрала Тим пред другия си приятел, Сара станала по-щастлива с него, макар че условията, при които направила своя избор, така и не били изпълнени.
Очевидно е, че онези, които залагат на конни надбягвания, не са единствените желаещи да вярват в правилността на своя труден избор, след като веднъж вече са го направили. Всъщност, за да поддържаме мислите и убежденията си в хармония с нашите действия или решения, всички ние мамим себе си от време на време.

Очаквайте продължение по темата!


Сподели го във Facebook

Психология на влиянието:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com