Секс в психологията на човека
Няколко общи изречения, въвеждащи в системата
Под Орален секс (от латински език oris - „уста“) се разбира сексуален контакт, при който един от партньорите гали и стимулира гениталиите на другия с уста (устни, език, зъби, гърло). Едновременното прилагане на орален секс от двамата партньори често се обозначава като поза "69". Оралният секс е широко практикуван в съвременното общество и е считан от много хора за неотделим елемент от човешката сексуална култура и цивилизация. Доколкото е част от естествената сексуалност на човека, няма обозначено историческо начало и е бил винаги елемент на физическата любов между хората.
Анален секс (анално проникване, анално сношение) е сексуална практика, при която пенисът на единия партньор се вкарва в ануса на другия, с цел получаване на сексуално удоволствие. Използването на различни секс играчки за стимулиране на ануса и ректума също се счита за анален секс. Аналният секс може да достави удоволствие както на проникващия, така и на приемащия партньор, тъй като анусът притежава нервни окончания, подобни на тези по клитора и пениса. Смята се, че за жените аналният секс е приятен, тъй като по този начин се стимулира преградата между ректума и вагината, а също и Г-точката. При мъжете отвъд ректалната преграда се намира простатната жлеза, чието дразнение при анален секс също е източник на удоволствие. В някои култури аналният секс се разглежда като табу и е обявен за противозаконен от някои законодателства. При практикуване на анален секс е необходимо особено внимание, търпение, както и употребата на лубриканти, тъй като, за разлика от вагината, анусът няма естествена лубрикация. В противен случай актът може да е болезнен за приемащия партньор, а в по-драстични случаи - да доведе и до наранявания. Както и вагиналният секс, аналният секс без предпазни мерки създава опасност от заразяване с полово предавани болести. Освен опасността от зараза, съществува и чисто физиологична опасност от наранявания и разкъсвания. По тази причина, в ануса не бива да бъдат вкарвани предмети с ръбове и остри върхове, както и въобще предмети над 20 см, тъй като може да се увредят стените на дебелото черво.
Проблемът за секса, за сексуалните страсти и апетити е понякога много сложен. Няма да преувелеча, ако кажа, че този въпрос представлява един вид "психическа чума". На какво се дължи това? Защо съществува толкова изкривено понятие в тази област? При истинската любов никога не се повдига въпросът за секса. Той не се поставя също така и при всеки уравновесен и хармонично развит човек. Това означава ли, че истинската любов е на изчезване? Или че хармонията вече не съществува? Склонни сме да повярваме, имайки превдид многобройните случаи на неврози, изтласквания и страхове, в които е впримчен нашият свят.
