Нарколепсия и разстройства на съня
Нарколепсията е хронично, неврологично разстройство на съня, което продължава до края на живота и обикновено се появява в късните тийнейджърски или ранните 20 години и първоначално се характеризира с прекомерна умора през деня. Причината за нарколепсията остава мистерия, въпреки че две скорошни изследвания предполагат, че има голяма вероятност тя да се проявява при хора, които имат ниски нива на две вещества, намиращи се в хипоталамуса, който овен всички други функции контролира и съня.
Тези вещества са познати като хипокретини или орексини и изследванията показват, че повече от 90% от хората, страдащи от нарколепсия, имат или липса, или много ниски нива на тези вещества.
От много време е известно, че има връзка между нарколепсията и особен тип човешки левкоцитен антиген(HLA), който е генетично определен ген, намиращ се на повърхността на белите кръвни клетки, образувайки част от имунната система. Точната природа на тази връзка обаче още не е установена.
Днес се предполага, че HLA играе важна роля в автоимунно заболяване, което причинява разрушаване на хипокрините или орексините в човешкото тяло. С други думи, заболяване в самата имунна система кара тялото да се самоатакува(в този случай своите хипокрини или орексини), вместо да изпълнява обичайната си функция да атакува чужди инфекции.
Няма определена група, която да е по-предразположена към нарколепсия. Тя се наблюдава както при мъже, така и при жени от всякакви възрасти. Първите признаци на нарколепсия се появяват в късните тийнейджърски и ранните двадесет години, но може да се прояви както при деца, така и при по-възрастни хора.
Една особена характеристика на болестта е, че често минават години след началото на болестта(обикновено около 15), преди да бъде открита. Тя е една от болестите,които най-трудно биват откривани. Например, въпреки че около 50 000 човека в САЩ имат диагноза нарколепсия, се предполага, че истинската цифра на хората, които страдат от тази болест, е около 200 000.
Има два основни симптома на нарколепсията:
1. Прекомерна умора и нужда от сън през деня;
2. Необичайна картина на съня с бързи очни движения(REM съня).
Цикълът от 5 стадии на съня, който продължава обикновено от 90 до 120 минути, се повтаря няколко пъти през нощта и така времето, прекарано в REM сън постепенно се увеличава, докато това, прекарано в стадии 1 и 2 намалява. Ето защо до сутринта човек прекарва по-голямата част от времето, преминавайки между стадии 1 и 2 и REM сън.
В случаите на нарколепсия както последователността, така и продължителността на стадиите на съня са променени, като REM съня се появява скоро след като човек заспи, вместо да следва период на дълбок сън.
Освен това, някои от характеристиките на REM съня се появяват по необичайно време. Ето защо много често нарколепсията е смятана за разстройство на REM съня.
По-специално три специфични характеристики на REM съня се появяват като симптоми на нарколепсията:
1. Катаплексия. Наблюдавана в около две трети от случаите на нарколепсия, катаплексията може да се прояви както като прекомерна нужда от сън през деня, така и да не се прояви до няколко години след началото на болестта.
Катаплексията е временна загуба на мускулен тонус, като може да варира от сравнително леки симптоми, като слабост в колената, до колапс, при който човек пада на земята. Епизодите могат да траят от няколко секунди до няколко минути и могат да се появяват от време на време или няколко пъти на ден. Човек остава в съзнание по време на тези епизоди, но обикновено не може да говори. Епизодите на катаплексия обикновено се предизвикват от събития, свързани със силни емоции като смях, изненада или гняв.
2.Халюцинации. Около половината от хората, страдащи от нарколепсия преживяват ярки, съноподобни образи, известни като хипнагогични халюцинации, докато заспиват. Често тези образи са доста страшни и въпреки че човек е в частично съзнание в този стадий между сън и будно състояние, не може да контролира тези образи. Природата на тези образи често поражда чувства, вариращи от тревога, през страх до абсолютен ужас и често те карат хората да мислят, че имат някакво умствено заболяване.
3.Парализа. Отново половината от хората, болни от нарколепсия, страдат от парализа, при която се наблюдава краткотрайна загуба на мускулен тонус, докато човек заспива или се събужда. В това състояние, когато човек е в частично съзнание, той запазва усещането за обстановката, но не може да се движи или говори. Тази парализа може да се появи в едно и също време с хипнагогичните халюцинации и за някои хора следващите ги чувства на ужас се оказват непреодолими.
Тези основни симптоми могат да се появят по едно и също време или могат да се развият с течение на годините. Някои могат изобщо да не се появят. Всъщност само при една четвърт от болните се проявяват всичките четири симптома. Единственият симптом, който е налице при всички болни, е прекомерната нужда от сън през деня.
Освен тези четири основни симптома, страдащите от нарколепсия може да изпитват още:
– Машинално поведение. Човек открива, че върши рутинни задачи, без да осъзнава това или да има някакъв спомен след това, че ги е свършил. Често може да се проявява поведение, което сякаш е безцелно и може да бъде съпътствано от несмислено говорене. Това поведение се извършва в състояние, в което човек е нито буден, нито заспал.
– Нарушен сън. Човек се буди нееднократно през нощта.
– Трудност в концентрацията.
– Загуба на памет.
– Двойно виждане.
В по-малката част от случаите, където всички симптоми са налице, диагнозирането на нарколепсията става лесно. В другите случаи, обаче, хората трябва да си правят „дневник на съня” за период от около две до три седмици, като записват детайли не само за навиците си на сън, но и за диетата си и за това какви лекарства вземат. След това обикновено посещават клиника, където остават през нощта, за да бъде проследен съня им. На следващия ден те преминават други тестове. Двата най-често използвани теста са:
–Полисомнография. Полисомнографията измерва няколко дейности на тялото, докато човек преминава през различните стадии на съня, за да могат да бъдат сравнени с резултатите на някой, който има нормална картина на съня. Тези дейности на тялото включват:
*Електроенцефалограма
*Електрокардиограма
*Електромиограма(дейността на мускулите)
*Електроокулограма(движението на очите)
*Дишане
–Латентен тест на съня. Този тест обикновено се прави веднага след полисомнографията и измерва времето, за което човек заспива през деня. Наблюдават се четири или пет дрямки на интервал през около час и се измерва времето, за което изследваният заспива. В нормалния случай това време е някъде между 10 и 20 минути. В случаи на нарколепсия обаче сънят започва след около по-малко от 5 минути.
В днешно време все още няма лек за нарколепсията, която е хронично заболяване, траещо до края на живота. Възможно е обаче лечение с комбинация от лекарства и поведенческа терапия. Целта на всеки план за лечение на нарколепсия е да държи човек колкото се може по-бдителен през деня и да се сведат до минимум симптомите на катаплексия, хипнагогични халюцинации и парализа.
1. Чрез медикаменти. Прилагат се две отделни форми на медикаментите, за да се намали нуждата от сън през деня, другите-за да се ограничат ефектите на катаплексия, хипнагогични състояния и парализа.
А. Стимуланти. Стимулантите обикновено се предписват, за да ограничат нуждата от сън през деня, като двата най-често предписвани са Риталин и Провигил.
Риталинът е един от основните стимуланти на централната нервна система, използван в случаите на нарколепсия, но за съжаление той повишава активността и на други части на нервната система, като често дава нежелани странични ефекти като главоболие, раздразнимост, стомашно-чревни проблеми, нарушения на съня през нощта и други. Освен това, лекарства от този тип могат да загубят ефективността си, ако се използват в продължение на много време.
Провигилът е сравнително ново лекарство, което бързо измества Риталина и други стимуланти на централната нервна система. За разлика от други лекарства, Провигилът не се смесва с хормоните, свързани със съня и по този начин не причинява нарушения на нощния сън. Освен това не причинява такава раздразнителност и безпокойство и като цяло има по-малко странични ефекти. Основните странични ефекти са главоболие и гадене, но те са краткотрайни.
Б.Антикаталептични лекарства.
3.Поведенческа терапия. Както при всяко разстройство на съня, изключително важно е да се предприемат стъпки, за да се осигури на тялото достатъчното количество нощен сън. Чрез следене на начина на живот и промяна на навиците, когато е необходимо, може да повлияе значително на качеството на съня. В случая на нарколепсия е изключително важно да се осигурява достатъчно сън през нощта(седем или осем часа) и да се спазва ежедневна рутина, като се става и ляга по едно и също време всеки ден.
За разлика от поведенческите терапии за други разстройства на съня като инсомния и апнея по време на сън, при тази за нарколепсия човек трябва да дремва два-три пъти на ден за по петнадесетина минути, за да остане възможно най-бдителен през деня.
Нарколепсията може да създаде проблеми както в ежедневния, така и в професионалния живот, с които болните трябва да се справят. Семейството, приятелите и колегите могат да окажат помощ, при условие, че им бъде позволено. Човек трябва да прецени доколко болестта оказва влияние на живота му и да направи необходимите промени спрямо това влияние.
Ако човек е прекалено раздразнителен следобед, по-добре да прекарва това време сам, вместо да рискува да нарани любими хора или колеги. По същия начин, ако човек се чувства изморен по обяд, трябва да се избягва шофирането по това време.
Нарколепсията има различни ефекти върху всеки и трябва да се намира начин за справяне с болестта, който да устройва болния, семейството, приятелите и колегите му.
Ренета Дойчева
