"За" и "против" аборта

[rysalkata]

Абортът – решение или кошмар? Дали да убиваме бебетата или да ги обричаме на нещастно съществуване? Кое да вземе превез – правото на избор или правото на живот? Проблемът за аборта в съвременното общество засяга толкова много въпроси, но и същевременно се извършва с такава лекота. Въпреки безбройните дискусии по света ежегодно се извършват средно 44,5 милиона аборта. Погледнато под друг ъгъл, това са 44,5 милиона убийства всяка година на неродени деца, на които правото на живот им е отнето насилствено. Абортът е неморален, недопустим като контрацепция на фона на всички методи против нежелана бременност. 90% от всички жени прибягват до аборт в някой период от живота си. Разбира се допустим остава абортът по медицински причини, но умишленото прекъсване на бременността е емоционално, трудно и отговорно решение, което е необратимо и носи трайни последици в съзнанието на една жена.
Днес всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Абортът се смята като нещо напълно естествено и от юридическа и от морална гледна точка и се защитава от държавата, от съдебната система, медиите и болшинството хора.
Данни от интернет проучване, изнесени от д-р. Капка Атанасова- акушер гинеколог във варненска частна болница, сочат, че от 2000 година насам броят на абортите се е изравнил с броя на ражданията. За съжаление, преди това броят на абортите е надвишавал раждаемостта. Не е учудващо, че най-неинформираните и най-прибягващи към аборт са момичета под 18 годишна възраст.
Според проучване на д-р. Станимир Хасърдиев – специалист по “Обществено здраве”, 46% от жените не използват никакъв метод против нежелана бременност. А голяма част от българките все още смятат, че оралния контрацептив е вреден. Новите поколения таблетки са пречистени и даже влияят благоприятно за редица заболявания. Освен това предпазват от бременност почти 100%.
Незнанието за начините за предпазване от нежелана бременност стои успоредно с незнанието от последиците на евентуален аборт. Голям процент от жените и момичетата не знаят какъв е рискът, как протича един аборт, в интернет е пълно с питащи къде се извършва подобна манипулация и дори се стига до наивния въпрос дали здравната каса го поема. Незнанието, незаинтересоваността и безотговорността са главните причини за стигането до аборт. Ако една жена има елементарно здравно образование ще знае как да се пази от нежелана бременност и абортът ще съществува само като медицински в извънредни ситуации заплашващи плода или майката. Но и някои медицински аборти не са съвсем основателни. Семейството е нравствена школа, болните деца учат родителите си на търпение и милосърдие и им са отплащат щедро с неподправена любов. Често дори за майката по-скъпо е болното дете. Болните деца са изключителни и по-зрели от своите връстници. Те са чувствителни и грижовни към другите хора. От тази гледна точка медицинския аборт не винаги е допустим, не всяка установена тежка болест на ембриона трябва да се наказва със смърт. Здравето не е залог за щастлив живот, както и болестта не е залог за разочарования и нещастен живот. С нищо не може да се оправдае безумието, което престижна столична болница предлага - ранна диагностика на сърдечни аномалии при неродените, която обявява, че бъдещите родители спокойно могат да си отдъхнат и вместо да обикалят по лекарските кабинети и да дават пари за скъпо струваща профилактика и лечение на сърдечните аномалии на още нероденото си дете, могат своевременно да сложат край на живота му и да си спестят маса неудобства.
Целта на ранната диагностика за сърдечни, мозачни и други заболявания е да се спасят неродените деца от един непълноценен и изпълнен със страдания живот, а родителите от очакващата ги участ по обгрижването на болно дете. Това донякъде звучи правдиво, но с напредването на медицината ще се появяват нови апаратури за ранна диагностика и все повече болести открити в един ембрион ще завършват с легалното убийство, наречено аборт. Отвъд всички хуманни аргументи, които здраво стоят зад медицинския аборт, става очевидно че се провежда една дълбоко неморална политика на очистване на обществото от нетрудоспособни, непродуктивни и непълноценни хора.
Много от известни и велики личности от всички области на човешката култура са имали вродени дефекти или неизлечими болести, но са имали вродени или придобити таланти и по този начин са променяли света след себе си.

Църквата категорично се противапоставя на идеята за т.нар. хуманни убийства, дори в случай на умиращ с цел избавянето му от страдания. Тази забрана важи в пълна сила и за неродените деца, чието заболяване би могло да има и добър изход. Болестта може и да не се развие или да бъде успешно излекувана в бъдеще. Благодарение на божията милост и болното дете може да се радва на истински пълноценен живот и да доживее дълбока старост. Според Църквата никой човешки живот не е безсмислен и всеки живот оставя плодове с незаменимото си земно присъствие.
В православието е прието да се смята, че душата възниква едновременно с тялото. Инструкцията “Dignitas personae”, Достойнството на личността, публикувана от Конгрегацията за Докторина на вярата гласи: “На всяко човешко същество, от зачатието до естествената смърт, трябва да бъде признато достойнството на личността”. Документът, който е одобрен от Папата, гласи, че при оплождането ин витро “броят на пожертваните ембриони е много висок”. С това църквата подкрепя и осиновяването на деца, защото не е правилно хетерологичното или хомологичното оплождане да замести съпружеския акт. Църквата признава законното желание за дете, но това желание ”не може да оправдае неговото производство”.
Повелята на Бог отправена към първата човешка двойка, Адам и Ева, гласи: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” (Бит. 1:28). От гледна точка на Стария Завет, абортът е смъртен грях против шестата Божия заповед: “Не убивай!”. В учение за 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава присъства следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай деца в утробата и не умъртвявай родителите си…
Посланието на свети апостол Варнава гласи: “Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди”.
Отците на Църквата осъждат жените прибягнали до аборт и лекарските лица, които са способствали за извършването му. Зачестиха случаите на отлъчени гинеколози и акушерки от Църквата, заради извършване на аборт.
Св. Григорий Нисийски осъжда аборта. Според него началото на живота е от самото зачатие, а не от някой произволен етап от развитието на плода.
Според Св. Василий Велики тези, които правят и дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи младенеца отрови. Според него, умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената, която е направила аборт, а и мъжът, който е позволил или я е подтикнал, носи вина за греха. Той пише, че изхвърлянето на плода е нещо по-лошо от убийството, защото не се умъртвява нещо вече родено, а се възпрепядства самото раждане.
Църковният писател Стенли Харакас казва: “това не е нейно тяло, това е тялото и животът на друго човешко същество, поверено на нейните майчински грижи за отхранване”. Плодът е Божия благословия и съответно като Божи дар той не е напълно част от майката, а това, че тя му дава живот не й дава право да му го отнема. А ако Бог създава напълно детето, а майката наистина е само средство то да се появи на бял свят, то тогава с какво право ще руши и убива нещо, което не е създала? “Умрялото детенце е невинно и ще отиде направо при Бога сред мъчениците.” Ужасна грешка, която позволява на родителите да мислят, че са направили добро на детето си, като са го изпратили направо на небето, вместо да се мъчи тук на земята. Само че тези деца, умрели некръстени, никога няма да видят Бога, защото никой без кръщение не може да влезе в Царството Божие.
Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършели или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед “Не убивай!” и втората най-важна повеля на Христос “Възлюби ближния”.

Проблема за аборта вълнува Древна Гърция и Рим. Там “плодоизгнанието” не е третирано като убийство, защото заповедта “Не убивай!” се появява в христианството. Но въпреки, че не се е гледало толкова строго на детеубийството, абортът нарушава Хипократовата клетва, в която лекарят гласи: “На никоя жена няма да дам абортивен песарий”. Всеки лекар извършващ аборт, нарушава клетва в оригиналния текст на Хипократ. С това Хипократ цели 5 в.пр.Хр. изразява етичната недопустимост на лекарско участие в извършването на изкуствен аборт.
В днешно време се гледа доста либерално към проблема за аборта, защото се смята, че тялото е собственост на жената и тя има право да се разпорежда с него както намери за добре. За съжаление много прост и поради това верен аргумент, който защитава правото на избор за собственото си тяло. Друго морално и мирогледно оправдание на аборта е “правото на аборт”. Това “право” изключва и напълно отрича личния статус на ембриона.
Водени са много и различни дискусии кога заченатото става човек и каква е връзката и разликата между яйцето, плода, ембриона и роденото дете. Според древното източно мислене било разпространено становището, че животът започва от момента на зачеването и съответно измервали възрастта от момента на зачатието. В западния свят се е смятало, че живота на човек започва от неговото раждане. В голям период от време, лекарите смятали, че живота започва с първото помръдване на плода. В днешно време най-разпространени остават физиологичните позиции, които не са единодушни точно в кой период от зачатието започва живота на детето. Обикновено физиологичните подходи свеждат началото на живота с започването на фунциониране на сърдечносъдова система, нервна система и други. Независимо гледните точки и ставовищата кога плода става човек, абортът в която и да е фаза от вътрешноутробния период на новия човешки живот е убийство, защото малкото човече в утробата не може да бъде сведено само като част от майката или част от орган (явно приноса на яйцеклетката, която е само на жената). С това става ясно, че умишленото прекратяване на човешкия живот е неморално и недопустимо, независимо в кой стадий от бременността се намира бъдещата майка.

В книгата на Станка Христова “От Франкинщайн до Доли” С, 1999г, ембрионът се смята като неродено дете и статуса на ембриона се превръща в “статуса на нероденото дете”. Това напълно отхвърля ембриологичните, биологичните и ли медицинските измерения на ембриона, така се разкриват неговите човешки, морални качества, които притежава. В тази книга ембриона се мисли като бъдещо дете, като все още неродено дете, потенциално дете, но в никакъв случай просто като съвкупност от клетки и тъкани. Това е така, защото всекидневния морал не обръща внимание и не схваща нещата само от тяхното научно съдържание и съответно за него няма разлика между гамети, зиготи, фетуси и ембриони. Това е “нероденото дете”, независимо какви имена му дава медицината в неговия стадий на развитие. Хуманистичният поглед на ХХ век признава човешкия живот за “ценност сама по себе си”. Въпреки това статуса на вече родения човек остава по-висок от статуса на ембриона. Това, разбира се, не отнема правото на живот на нероденото дете. Затова, ако трябвада се избира между живота на вече родения и все още неродения се избира актуалния, а не потенциален живот за спасяване. В христианството този принцип не важи, от момента на зачатието човешкото същество има равен статус с вече роденото. За съжаление въпреки ценността на детето, само определени религиозни вярвания са в състояние да забранят аборта, между които католическата и христианската църква оказват голямо влияние, но относителната ценност на нероденото дете има очевидна роля при определянето на допустимостта на детеубийството, наречено аборт.

Един от най-големите приноси за окачествяването на аборта като неморален акт или убийство е даден от гинеколог, който сам е извършвал аборти, даже е членувал в национално движение за легализация на абортите в Америка, отворил най-голямата клиника в света за извършване на аборти. Д-р. Бернард Натансон без съмнение е един от най-големите експерти в тази област и в последствие защитник на човешкия живот още от самото зачеване, специалист по акушерство гинекология и биоетика. След извършените от него 75 000 аборта започва да събира научни доказателства, че човешкия живот започва от момента на зачеването, с помоща на съвременна техника прави различни изледвания на плода в майката, с помоща на ултразвуков апарат, фетоскопска апартура записва елекронно сърдечния ритъм на сърцето на нероденото. Наблюдава поведението на детето в майчината утроба. Това променя вижданията му и става върл защитник на човешкия живот от неговото начало, за което смята оплождането, до неговия естествен край. Той излиза през 1996г. пред Полския парламент и моли да не се прави нито една крачка към легализирането на абортите. Призивът започва така: “Моля ви, не правете нито една крачка по пътя на легализиране на абортите. Историята никога няма да ви го прости…”, защото това ще отключи вратата към легализацията на евтаназията, убийството на увредени хора, ще бъде гласувано за генетичните експерименти. Бернард Натасон с помоща на свой колега гинеколог записват правенето на аборт с ултразвук. Накъсаните крайници, смачканият череп, ужасили колегата на Натасон и не направил повече нито един аборт. Благодарение на този запис се ражда филмът “Тихият вик”, който документира аборта на три месечно бебе. По-късно снимат аборт на пет месечно бебе, където сцените са още по-ужасяващи. Така се появява филмът “Затъмнено съзнание”. Снимано е и “раждане на части”, което се извършва в 26-28 гестрационна седмица от бременността. Бебето се хваща за краката и се изкарва навън от утробата, така нареченото частично раждане. Остава само главата, в която се вкарва остър инструмент, който се забива в мозъка и бебето се изкарва мъртво. Понякога в практиката изваждат бебето живо през корема на майката и или чакат да умре или го убиват. Тези жестокости показват какво в действителност е абортът. Той е едно убийство на малък и беззащитен живот по зверски начин с учудващо безразличие и легалност.
Д-р. Натансон извършва аборт за последен път през 1979г. Науката доказва, че първите девет месеца от бременността са част от целия живот на едно човешко същество. По време на пресконференцията в Парламента на Република Полша, д-р. Натансон заявява още, че от медицинска гледна точка няма основание за поощряването на нито един аборт; че медицината е на такова равнище, че бременността на една жена не е проблем в нито един нейн етап; че ако една бременна жена е болна, не раждането, а абортът би я убил; че на всички лекари им е ясно, но това се крие от обществото и жената. Абортът е не само убийство на дете, но той оставя трайни последици в женската психика, както и на партньора й и на медицинските лица, които способстват за извършването му. Според д-р. Натансон извършването на подобна дейност влияе пагубно върху лекарите. Те загубват уважение към пациентите си, занемаряват работата си, появява се агресия, голям брой от тях започват да пият или да употребяват наркотични вещества. Той допълва, че в САЩ много лекари правят нелегални аборти срещу солидни суми, а остатъците от ембриони и тъкани продават на козметични и фармацефтични фирми. Според д-р. Натансон след легализирането на аборта в САЩ, лекарската етика се е извратила дотолкова, че човек, когато постъпи в болница не е наясно какво може да се случи с него. Произволът на лекарската практика стига извънмерни параметри. Натансон твърди, че абортът ще ни довърши, като бивш атеист заявява, че ако не се уповаваме на Христос светът е обречен на падение и смърт.

От гледна точка на морала, религията, биоетиката и лекарите, свидетели на масовата практика по клиниките, абортът е неморален акт, той е убийство, което трябва да бъде забранено чрез закон. За съжаление, колкото и аргументи да има против аборта, той ще продължава да е практика по света, със закона или без него. Няма значение религията и моралът, отивайки в клиниката, за да й направят аборт, жената си мисли, че постъпва правилно. Тя може би се притеснява, че не трябва да е самотна майка, че сегашният й приятел не е подходящ, че няма средства да гледа дете, че не е готова за това сега, а какво ще кажат родителите й, ако не е пълнолетна, може би още не е завършила образованието си и т.н. Има много причини, които по своята същност са оправдания.
Напредването на биомедицината съвпада напълно с упадъка на морала в обществото и ценността на човешкия живот. Някои твърдят, че ембрионът не е човек, но сърцето му почва да тупка от 18 ден на зачатието му. Може да не е напълно оформен човек, но ще стане, ако му се даде шанс за това. Заченатото е живот, който ще бъде неповторим, специален и уникален, различен както всеки друг по света.
Данните от проучване на тема “Контрацепцията и българката днес” проведено през началото на 2008 година показва, че 60% от бременностите в България са нежелани. Ниската информираност крещи. 10 пъти по-малко сме информирани за контрацептивите от средното ниво за Европа.
Няма как да спре изкуственото прекъсване на бременността при ниската здравна култура. Първо ни трябва здравно образование, а след това лекциите по морал дали е допустим аборта.

А ти какво мислиш?

[Мария Ангелова]

Аз съм против аборта, смятам че живеем във време, в което медицината е достатъчно развита, че да можем да планираме това съдбоносно решение-а именно да имаш дете, а не да го оставяме в ръцете на случайността и да поставяме самите себе си пред труден и невъзможен избор.

Аз имам малка дъщеря на 1 година и 3 месеца и чакаме братчето и през Август. Това за мен беше трудно решение, защото с толкова малко дете да поемеш отговорността и за второ си е трудничко, но въпреки всичко не съм си и помисляла да направя аборт. Когато на първия преглед докторката ме попита какво ще правим и казах, че зависи от нея, ако всичко е наред и няма проблем ще гледаме второ бебе. Въпреки че първите месеци не можех и да си представя как ще се случи всичко, сега съм щастлива в очакване на малкото бебче.

Но когато вече имаш дете е малко по различно да се поставиш в позицията на вземащ решение, защото вече си преживял радостта и щастието, което децата носят, която можеш да познаеш само и единствено с личния си опит. И всичките красиви думи не са достатъчни да опишат това преживяване.

На всеки, който е поставен в тази сложна ситуацията мога да кажа само и единствено-рискувайте, дайте шанс на нероденото си дете, да расте и да бъде щастливо, то ще ви върне всеки жест, всяка добра дума, то ще ви донесе щастие, за което дори не сте предполагали, че може да съществува. А децата се гледат, те са отговорност и награда за цял живот.

[Светлана Бабикова]

Според мен трябва да се повиши нивото на информираност относно контрацептивите.
И трябва да има по-голяма информиранос при младежта.
Когато всеки знае какви са рисковете , отговорността е в негови ръце.
Всеки има право на избор.
Ала когато обществото не информира достатъчно вината в кой е
Аз съм за желаната планирана бременност.

[Антоанета]

Лично аз също съм против аборта, но помислете малко върху следните хипотези:
1. По някаква причина евентуалното раждане представлява голям риск за живота на майката и то в случай, че в семейството вече има деца.
2. Бремеността е следствие от изнасилване или по-меко казано, от нежелан полов контакт.
3. По мнение на лекарите, плодът е увреден и вероятността да се роди с аномалии е огромна.

Сигурно има и други, но за това се сещам на прима виста.
Съжалявам, че не изчетох целия пост на Rysalkata, но по принцип толкова дълги постове не чета. Уморявам се.