Емо-то се създава в средата на 80-те като подразделение на вашингтонската хардкор сцена. Като реакция срещу нарастващата агресия и ограничения в хардкора, се сформират групите Embrace и Rites of Spring, които се насочват към по-лична и експериментална форма на жанра. Още в онова време, поради естеството на музиката,
групите изразявали много емоция на сцената - създавайки нов жанр под името “емоционален хардкор” (emotive hardcore). С разширението на жанра, други изникнали и продължили с експерименталността, комбинирана с най-основните DIY етики на пънка. Около 1994, се появили Fugazi, които свирели агресивно пост-пънк инди, на което всички бързо лепнали определението “емо”, въпреки че групата не била считана за такава преди. Тенденцията продължила и жанра се разделил неофициално от феновете на “хардкор емо” и “инди емо”. Групи от тази ера включват Sunny Day Real Estate, Texas Is The Reason и The Get Up Kids. С бавното преминаване на инди емото към мейнстрийма, повечето от старата сцена обърнали гръб на емото и се обърнали към други жанрове, или просто се преименували на “пост-хардкор”. До края на 90-те, Jimmy Eat World пуснали албум, приет от “мейнстрийма”; тъй като преди това били асоцирани с емо-жанра, хората прикачили “емо” към новото звучене на групата. Тъй като Jimmy Eat World добили широка популярност, други групи с подобно звучене или случайни прилики с “емо” започнали да стават нарицателни за “емо” сред широката публика. До това време, малко емо групи в традиционния смисъл все още съществували. Повечето групи, наскоро добили прозвището “емо” го отричали също толкова яростно, колкото и бившите емо групи, които изоставили жанра. В традиционното си значение емото е на ръба на смъртта; това обаче далеч не се отнася за целия жанр.
Заедно с емо инди групите навлизащи в мейнстрийма, нови групи започнали да наподобяват стила приет от широката публика. Така се създал стилът, придобил най-широка известност като емо в поп-културата. Въпреки че в миналото терминът емо идентифицирал сравнително широк кръг от групи, сега спектърът на групите класифицирани с жанра е в пъти по-голям. Така емо-то се утвърдило по-скоро като стил с широки граници, отколкото тесен и специфичен жанр.
Що се отнася до модата, тази в емото е по-скоро микс от няколко; взимайки части от пънк и инди рок обличането; често дрехите са тесни, износени или ретро. Често емотата биват бъркани с фешънкоровете; хора, които се опитват да спазват идеала за мода в различните субкултури. Тях не ги интересува музиката или културата, но докарват съответния външен вид идеално.
Психотерапевтът Ани Владимирова: ЕМО вълната отнася 12-13-годишни деца
Веселина Мончева
- Вероятно името на новата вълна ЕМО, която става все по-актуална напоследък и у нас, идва от емоционалност. Какво всъщност се крие зад този термин?
- Да, името идва от емоционалност, но заедно с това е и абревиатура, която означава Емоционално малтретиран обект. Неговите последователи самоиронично се наричат Емоционално малтретиран олигофрен. Това показва до каква степен са склонни да се гаврят и да омаловажават личността си.
- Кои всъщност са те?
- Те са лесно разпознаваеми на улицата. Носят дрехи в черно, розово, цикламено. По тях висят по няколко колана, имат много пиърсинги по вежди, устни, скули - където се сетите. Носят много тежък вамп грим. Характерен е черният бретон, който закрива едната половина на лицето. Според тях едното око вижда хубавото, а другото лошото в живота. Този бретон, противно на нашите очаквания, не закрива окото, което вижда лошото, а окото, което закрива доброто.
- Защо?
- Защото за тях светът е страшен и лош. Те се опитват да виждат само това, защото само това очакват, и са перманентно в депресивно състояние. Плачат често и това е нормалната им реакция. Приемат за нормално в агресивна ситуация да бъдат бити и понасят това без съпротива. Дори стигат дотам, че се самонараняват - така се подготвят за гадния живот. Символите им са череп и бръснарско ножче. Имат профили и клипове в интернет. Като ги гледа човек, го побиват тръпки - в тях се леят реки от кръв, режат си вените.
- На 12-13 години не е ли твърде рано за подобна депресия? Откъде се взема тя?
- Проблемът е, че това са деца в ранна юношеска възраст. Във възрастта 12-13 години те са особено емоционално лабилни и още нямат ориентири. Много са крехки, за да издържат на това "промиване" на мозъка, на което сами се подлагат. При тях депресията е в две посоки - от една страна, са депресивни, чувстват се зле и затова отиват в тази групировка. От друга страна, тази група изпраща само такива послания и детето няма как да излезе оттам и продължава да потъва в депресията. Лошото е, че все по-малки деца - дори 10-годишни, приемат кодекса и правилата на това движение. Тези, които са в депресивно състояние, надушват себеподобните - меланхолични и депресивни деца и ги "заразяват". Те тръгват натам, защото нямат алтернатива. По една или друга причина са загубили доверие и близост с родителите си, живеят основно в интернет, слушат специфична музика. Те обикновено започват с нещо наглед невинно - примерно музика. В нея обаче има само ревове, стенания и писъци. И полека-лека омагьосаният кръг се завърта - родителите не са авторитет, учителите, не могат да се справят, връстниците стават все по-нерезбираеми. И слабите физически започват да се идентифицират с другите страдащи.
- Откъде идва това желание за самонараняване и в психически, и във физически смисъл?
- Автоагресията е заложена и в кодекса им. Те носят бръснарски ножчета, режат си вените, слагат пирони в ръкавиците си, за да се самонараняват. В болката те смятат, че откриват индивидуалността си.
- Какво всъщност им липсва и защо търсят това движение?
- Има логика. Не е тайна, че младите хора, отцепвайки се от опеката на родителите, се опитват да се противопоставят на авторитета, за да намерят себе си. Историята на съвременното общество знае металисти, скинари, скейтъри ...Всички групировки имат свой кодекс, който дава на децата някаква сигурност, правила. В групировката има форма на идентичност - дотук ЕМО-вците не се различават. Всички други обаче оценяват, одобряват или се стремят към нещо. Имат и враг, който е вън от тях. За първи път при тези деца нямат конкретен враг - целият свят им е враг. Те нямат перспектива, затова са толкова депресивни и вървят по пътя на личното си унищожение. Почват с плач и предсмъртни писма, които пишат, след това поемат побой и агресия. Така постепенно си внушават, че светът е гадно място.
- Не може ли домашната среда да противодейства, или това явление е плод на емоционална бездна?
- Вкъщи трябва да имаш силен родител, за да повярваш, че си силен и че можеш да се справиш. Но в ЕМО кодекса е записано, че ако родителят ти е богат, трябва да го мразиш, защото е богат. Ако обаче е беден, трябва да го мразиш, защото е беден. Защото в днешно време не е ясно как ще оцелееш - дали като богат или като беден. Тези деца не виждат никакъв модел и институциите са безсилни. Нямат ценности, нямат пол - те се опитват да изглеждат като хомосексуални - по нищо не може да се определи кой е мъж, кой жена.
- Поведението им не издава протест, а безсилие?
- Глупаво е да се подценяват децата. Те много точно разпознават фалша и автентичното. Те са по-сензитивни и до такава степен виждат фалша, че отказват въобще контакт с външния свят. Защото автоматично решават, че то не е истинско. Така потъват в собствената си депресивна групичка. Вярно е, че там може да страдат, да ги бият, но те смятат, че там са истински.
- Това значи е вид реакция на самотата, така ли?
- Диагнозата на съвременния свят се нарича отчуждение. За мен в съвременния свят нищо не е толкова страшно - нито болестите, нито безпаричието, нито дори престъпността. Те не могат да са толкова страшни, колкото отчуждението. Аз смятам, че ако човек знае, че има още един до него, който го разбира, приема и обича, има по-голям шанс да премине и през болестите, и през бедността. Но когато няма никакви финансови проблеми, може да си купи всички SPA- процедури и часове във фитнеса, може да пътува, където поиска по света, но е сам, той не може да намери нито радост, нито мир, нито утеха. Това е истинското лице на самотата.
- Къде по-често срещаме тези деца? В големите градове ли?
- Това е градско движение на анонимността и отчуждението. Там, където отговорността за твоя живот се размива. Уж е пълно с хора, а всъщност няма никой. В селата това движение не е познато.
- Все пак става дума за подрастващи. Какво да направят родителите?
- След един определен момент няма връщане назад. Ако детето дойде полуумряло, като анорексиците, възстановяваме тялото. Родителите го обграждат със супервнимание. Това обаче затвърждава убеждението на детето, че ще му обърнат внимание само ако умира. Доста е безнадеждно, нали? Трябва да се търси предишният период, когато то е имало някакви форми на социално адекватен живот. Трябва да се намерят и хора, които са били важни за него - баби, дядовци, роднини. Нужни са му значими личности, които да застанат до него.
- Има ли критична възраст за семейството, когато родителите някак изпускат от око детето си?
- Всички разводи и изневери като че ли избухват, когато детето тръгне в първи клас. Сякаш родителите се успокояват, че са изтърпели детските болести, памперсите и е дошло време да си поживеят .
Точно първи - трети клас е времето, което е рисково.Детето излиза от познатата среда на сигурност и потъва в безвремието - не се знае какво гледа в интернет, какви хора среща, как големите ученици го малтретират.
Те са
физически слаби
меланхолични и кротки
емоционално раними
добре възпитани, но с нисък социален опит, добит през компютри, а не в контакт с реалния живот
не спортуват
с нисък инстинкт за самосъхранение
Ритуално ЕМО-самоубийство шокира Благоевград
31.03.2008 13:01
Две 14-годишни момичета хвърлиха в ужас хиляди родители, след като се разбра, че самоубийството им се дължи на популярния сред тийнейджърите Emo Style.
Момичетата са от Благоевград и са учили във II ОУ, предаде вестник „Струма“.
Ръководството на училището е шокирано. Директорът свика родителите на среща, за да ги предупреди за нелепата тенденция все повече тийнейджъри да се включват към ЕМО - стила.
Децата се самоубили ритуално, като си прерязали вените с бръснарско ножче.
Девизът на 14-годишните Мишел от 7 “а” и Нели от 7 “б” бил “Кухнята, ножът, вените, край на проблемите!”.
Наскоро 15-годишно момиче от Бургас, също почитател на ЕМО-модата, едва не загина от алкохолно натравяне.
Младежите, които са част от EMO-групата, са известни със своята емоционалност. Те не търсят никакво внимание и помощ и се възприемат като обект на социално насилие и несправедливост.
Почитателите на Emo Style са част от една различна култура, включваща и специална мода за обличане и музика.
Тийнейджърка се самоуби заради Емо-културата
09/05/08 16:08
13-годишно момиче сложи край на живота си, за да стане част от самоубийствен Емо-култ. Тийнейджърката e посегнала на себе си в собствената си стая в малко градче в Англия.
Според местните власти, Хана Бонд се е самоубила, за да стане част от Емо-култа "Black Parade". От разследването става ясно, че момичето е разговаряла много пъти с различни последователи на Емо-културата за разнообразни начини на самоубийство.
Тийнейджърката е оставила предсмъртно писмо, подписано с нейния интернет псевдоним Living Disaster.
Емо-музиката е рок жанр - смесица от пънк и хардкор, зародил се през 80-те години в САЩ. Последователите на Емо-стила залагат на имидж с черни прави коси, спускащи се по лицето и тъмни прилепнали дрехи.
Емо-културата получава все повече обществени критики, заради зачестилите опити за самоубийства и самонаранявания на нейните последователи. Наскоро списание Time съобщи, че са сформирани "анти-Емо" групи, които периодично нападат Емо-тийнейджъри в Мексико.
Емо - определение и история
ЕМО?
Най-общо казано, емото е жанр в рок музиката. Още от създаването си, терминът емо описва няколко самостоятелни типа музика, с допирни точки помежду си само в произхода. Поради това, употрe_aта на този термин се подлага на много дe_aти.В първоначалния си вариант, определението емо се прикача на поджанр в хардкор пънка, идващ от музикалната сцена на Washington, DC от средата на ‘80-те. В по-късните години, терминът емокор (кратко за “емоционален хардкор”) се използва при описването на сцената в DC и няколкото регионални сцени, които се пораждат от нея. Терминът емо е породен от показното, свръх-емоционално изпълнение и преживяване на музиката от групите в жанра. Най-големите имена от този период включват Rites of Spring, Embrace, One Last Wish, Beefeater, Gray Matter, Fire Party и малко по-късно, Moss Icon. Първата вълна на емо започва да се стопява с разпадането на повечето асоцирани с жанра групи рано през ‘90-те.
Към средата на ‘90-те, терминът емо става нарицателно за инди сцената, повлияна от Fugazi - своеобразно “отроче” на първата вълна от емо. Групи като Sunny Day Real Estate и Texas Is the Reason слагат на преден план по-инди стил на емото, по-мелодичен и по-малко хаотичен по природа от предшественика си. Т.нар. “инди емо” оцелява до късните ‘90, когато голяма част от групите или се разпадат, или преминават към по-мейнстрийм стил.
С навлизането на останалите емо групи в мейнстрийма, нови групи започнали да творят в по-лекия стил, създавайки облика на това, което днес носи името емо. Дори в миналото, когато определението емо идентифицира широк спектър от групи, палитрата, която стои под общото название емо днес е още по-голяма. Поради това, “емо” е повече широко определение, отколкото специфичен жанр.
ИСТОРИЯ
Първата вълна (1985-1994)
През 1985 във Вашингтон, D.C., Ian MacKaye и Guy Picciotto - ветерани на DC хардкор музикалната сцена - решават да се отдалечат от това, което виждат като рамки върху основните естетики на хардкора и нарастващото насилие в сцената. Те отвеждат музиката си в по-лична посока и експериментират доста повече - което довежда до групата на MacKaye Embrace и групата на Picciotto Rites of Spring. Стилът музика изграден от Embrace и Rites of Spring скоро става непогрешимо различен. (Албума от 1984 Zen Arcade на Husker Du често се цитира като повлиял сериозно на новия стил.) Като резултат от събудения дух на експериментиране и музикална иновация въплатен в новия жанр, лятото на 1985 остава запомнено в сцената като “Лятото Революция”.
Откъде е тръгнал термина “емо” не е сигурно, но членове на Rites of Spring споменават в интервю от 1985 във Flipside Magazine, че някои от феновете им започнали да го използват като нарицателно за музиката им. До ранните ‘90, е нещо обичайно сцената в DC да бъде наричана emo-core. Кога термина се измества оттам, не е ясно.
Скоро, емо звука от D.C. започва да влияе на други групи като Moss Icon, Nation of Ulysses, Dag Nasty, Soulside, Shudder To Think, Fire Party, Marginal Man и Gray Matter, много от които записват за лейбъла на MacKaye Dischord Records. Първоначалната вълна на емо от D.C. затихва през 1994, заедно с края на Hoover.
С разширяването на сцената в D.C. се появяват такива и на други места, със същото звучене и DIY етика. Рано през 90-те, в San Diego Gravity Records издават албуми в ранния hardcore emo стил. Групи от периода включват Heroin, Indian Summer, Drive Like Jehu, Angel Hair, Antioch Arrow, Universal Order of Armageddon, Swing Kids и Mohinder. В California, Ebullition Records издават както албуми на групи от същото течение, като Still Life и Portraits of Past, така и по-традиционни hardcore punk групи. Всички те споделяли разнообразни политически и социални теми.
По същото време, в New York/New Jersey районите групи като Native Nod, Merel, 1.6 Band, Policy of 3, Rye Coalition, Iconoclast, и Quicksand чувстват същия импулс. Много от тези групи имат връзка с ABC No Rio клуба в New York - сам по себе си създаден в отговор на насилието и застоя в сцената, типични за единствения друг hardcore клуб в New York по онова време, CBGB. Голяма част от тази вълна емо, особено от сцената в San Diego, започват да преминават към по хаотичен и агресивен стил emo, на който скоро се прикача определението screamo.
Най-общо казано, стилът на emo най-близък до hardcore-а започва да се губи заедно с разпадането на повечето групи от ранната ера. Аспекти от стария звук оцеляват в групи като Four Hundred Years и Yaphet Kotto. Шепа сегашни групи продължават да отразяват hardcore корените на emo-то - Circle Takes the Square, Hot Cross, City of Caterpillar, Funeral Diner и A Day in Black and White са част от тях.
След разпадането на Embrace през 1986, MacKaye основава влиятелната група Fugazi, в която скоро отива и Picciotto. Въпреки че самите Fugazi не са окачествявани като emo, музиката на групата е повлияла на популярни emo групи от втората вълна като Sunny Day Real Estate, Braid и Jimmy Eat World.
Влиянието на ранното емо
В California - особено в Bay Area - групи като Jawbreaker и Samiam започват да вкарват в хардкор звука си в една по-поп рамка; музиката на Jawbreaker е описана от Andy Greenwald като “звуковата сватба на остър hardcore, усещането за композиции на калифорнийския pop-punk и тъжния артисизъм на emo-то от D.C.”. Скоро и други групи улавят насоката за груба мелодичност, включително Still Life и Garden Variety.
Също рано през 90-те, групи като Lifetime реагират по собствен начин на края на youth crew стилизирания straight-edge hardcore и търсят нова посока. Въпреки че музиката им често е описвана като emo, се счита и като мелодичен hardcore. В отговор на по-metal посоката, която техни hardcore колеги поемат, Lifetime първоначално забавят и омекотяват музиката си, добавят по-лични лирики. По-късно добавят и скорост, агресия и мелодичност, която дефинира звука им. Звученето на Lifetime, техните лирики и стил утъпкват пътеката за по-късни групи като Saves the Day, Taking Back Sunday и The Movielife.
Подобно на тях, Converge - силно повлияли на модерния metalcore - взимат вдъхновение от East Coast emo групите и добавят елемент на катарзис и атипично интроспективни лирики в песните си.
Втората вълна (1994–2000)
С добиването на популярност на Fugazi и групите на Dischord Records в ъндърграунд indie средите рано през 90-те, изникват много нови групи. Комбинирайки звука на Fugazi с post-punk влиянията от Mission of Burma и Husker Du се появява ново лице на emo-то.
Вероятно ключовият момент е пускането на албума Diary на Sunny Day Real Estate през 1994. Заради скорошния си успех с Nirvana и Soundgarden лейбъла Sub Pop има възможността да рекламира доста по-широко албума, отколкото е типично за indie издание, Рекламата стига дори до страниците на Rolling Stone. Подкрепата на лейбъла дава възможност на групата да свири по телевизионни шоута и като резултат, албума получава голямо внимание.
Едновременно с набирането на популярност, групата получава и определението emo. Досега дори Fugazi не са били считани emo, но новото поколение фенове изместват етикета от по-ранния hardcore стил към по-indie rock стил. Въпреки че Sunny Day и колегите им са наричани и с цялото “emo-core”, повечето фенове разделят жанра на две: “hardcore emo” от ранните години и новото “indie emo”.
През следващите няколко години изникват няколко големи региона, в които се свири indie emo. Най-големия е в Централните Щати през средата на 90-те. Влиянията върху групите са същите, но звука омеква още повече. Това течение в емото остава познато като “Midwestern emo”, заради родните места на групите. Най-известните от него идват от Chicago, Kansas City, Omaha и Milwaukee. Първоначално са Boy’s Life и Cap’n Jazz, а по-късно набират популярност The Promise Ring, Braid, Elliott, Bright Eyes, Cursive и The Get Up Kids.
Около Phoenix, Arizona, се заражда друга голяма emo сцена. Вдъхновени от Fugazi и Sunny Day Real Estate, бившите punk rocker-и Jimmy Eat World вкарват emo влияния в музиката си и пускат албума Static Prevails през 1996. Може да се каже, че това е първия emo албум през major лейбъл, тъй като групата подписва с Capitol Records през 1995.
Други групи, следващи indie emo модела включват Christie Front Drive от Colorado, Texas Is the Reason и Rainer Maria от New York, Knapsack и Sense Field от California, Cross My Heart от Baltimore, Mineral от Austin, Piebald и Jejune от Boston.
С разрастването на indie emo-то няколко групи влизат под шапката му просто заради прилики във звука. Класическия пример са Weezer, чиито албум от 1996 Pinkerton придобива славата на класически emo албум от 90-те.
Няколко indie лейбъла правят своите опити да документират набиращото популярност емо. Много emo групи късно през 90-те подписват с indie лейбъли като Jade Tree Records, Saddle Creek и Big Wheel Recreation. През 1997, Crank! Records пускат компилация на име (Don’t Forget to) Breathe, включваща известни indie emo имена като The Promise Ring, Christie Front Drive, Mineral, Knapsack и Seven Storey Mountain. През 1998, Deep Elm Records пускат първия диск от серия компилации на име Emo Diaries с песни от Jimmy Eat World, Samiam и Jejune. През 1999, известния лейбъл за компилации K-tel пуска emo такава, на име Nowcore: The Punk Rock Evolution с песни от Texas Is the Reason, Mineral, The Promise Ring, Knapsack, Braid, At the Drive-In, Jawbox и др.
С успеха си в края на 90-те на национално ниво, emo сцената хваща окото на major лейбъли. Много от групите устояват на изкушението, оставяйки лоялни на независимия манталитет на сцената. Някои от групите цитират лошото отношение към групи като Jawbox и Jawbreaker като причина да стоят настрана от major-и. Вътрешния конфликт обаче се усеща в много от ‘ухажваните’ групи, резултат от което са голям брой разпадания - Texas Is the Reason и Mineral, например.
До края на десетилетието, думата emo изплува до мейнстрийм кръговете. В лятото на 1998, списанието Teen People пуска статия, обявяваща “emo” за новия “готин” стил музика. Независимия дух на emo сцената обръща гръб на това внимание и много от emo групите променят звука си в опит да се изолират от жанра. В следващите години, Sunny Day Real Estate преминават в prog-rock посока, Jejune - във весел pop-rock, а The Get Up Kids и The Promise Ring пускат lite-rock албуми.
Въпреки че към края на десетилетието indie emo-то почти изчезва, много групи още ползват модела на Fugazi / Husker Du - включително Thursday, The Juliana Theory и Sparta.
Третата вълна (2000-наши дни)
В края на 90-те, ъндърграунд емо сцената почти изчезва. Терминът emo обаче още се върти из мейнстрийм медиите, почти винаги в комплект с някоя от малкото оставащи емо групи от 90-те - включително и Jimmy Eat World.
Към края на 90-те обаче, Jimmy Eat World вече са поели в по-мейнстрийм посока. Въпреки че Jimmy Eat World са свирили emocore по-рано в кариерата си, когато излиза албума им от 2001 Bleed American, те са доста далеч от emo звука. Но Jimmy Eat World още били асоцирани от медиите с наскоро навлязлата дума emo, и продължили да ги наричат “emo” група въпреки възраженията им. Нови групи със звучене, подобно на това на Jimmy Eat World също били включени в жанра.
2003 е годината на успеха за Chris Carrabba, вокал на бившите Further Seems Forever, и проекта му Dashboard Confessional. Музиката на Carrabba включва текстове, написани в маниер на личен дневник. Докато по-ранните emo групи акцентирали върху по-мрачна и болезнена посока, музиката на Carrabba слага фокус на любовта - спечелена или губена. Не по-малко емоционално, но със сигурност различно, “новото emo” има значително по-голям успех в младата аудитория от предшествениците си.
Покрай успеха на Dashboard Confessional и Jimmy Eat World, major лейбълите започват да търсят групи с подобен звук. Също както много групи рано през и в средата на 90-те са сложени под етикета “grunge” против волята им, така звукозаписните компании успяват да продадат нов звук под старото име - emo.
Някъде по същото време, употрe_aта на термина “emo” се разширява отвъд музикалния жанр, което още повече обърква и размива понятието. Думата “emo” започва да се прикача едновременно на човешките емоционални изблици, тип мода и някакъв странен стереотип на поведение. Като резултат, спектъра на звука на жанра става безумно голям и създава много проблеми и отчуждение сред феновете на различните етапи на emo-то.
Правилно или не, днес на преден план в emo жанра са групи като Brand New, Death Cab for Cutie, Fall Out Boy, From First to Last, Funeral for a Friend, Hawthorne Heights, My Chemical Romance, Panic! at the Disco, Paramore, Senses Fail, Something Corporate, Taking Back Sunday, The All-American Rejects, Thrice, Thursday и The Used.
