Първа част
Основен автор Едуард Толман - работи в Бъркли, проф. по Психология, сравнителна психология и психология на обучението. Интересува се от формулата SR, според него тя е недостатъчна и трябва да се разшири. Той възприема формулата SOR. Насочва се към изследване на процесите,породени от организма, породени от стимула и предопределящи определен тип реакция. Трябва да има определени показатели, които съществуват при стимула и реакцията при външно наблюдение.
Толман и неговите ученици подържат идеята, че в поведението на животните и човека не може да се изключи понятието цел, самият индивид е не само реактивен, а действа винаги в зависимост от поставената цел.
1932г. Толман издава книгата “Целенасоченото поведение при хората и животните” и там излага своите основни идеи.
За бихевиористите понятието цел е една от основните пречки и оттам те дават обяснение на поведението, но избягват уточняването на това понятие.
В психологията понятието цел се свързва с психичен образ и мотив, а не дразнител и нужда на организма.
Толман въвежда и тези две категории, като не престава да твърди, че психологията като наука трябва да ограничи изследванията в границите на обективно наблюдаване.
Втора част
Своята теория Толман нарича Молярен бихевиоризъм, избира този термин за да се противопостави на традиционния бихевиоризъм, защото разглежда поведението като съвкупност от изолирани, движещи актове. За Толман поведението е винаги цялостен процес. Въвежда понятието междинна променлива – това е съвкупност от познавателни и подбудителни фактори,действащи между непосредствените стимули (вътрешни, външни) и ответната реакция.
От характера на дразнителя Толман определя две групи променливи: 1.Потребност - от храна, продължаване на рода, безопасност; 2.Познавателна - психологични процеси, изработване на умения.
През 1951г. той говори за три групи променливи:
1.Потребностна система; 2.Система от ценностни мотиви, т.е. предпочитание на едни обекти пред други; 3.Бихевиорално поле – ситуация, в която се извършва действието.
Той има предвид не толкова физичните процеси на организма, колкото спецификата на човешкото съзнание. Толман казва, че когато индивида усвоява обекти от реалността, той изработва нагласи, т.е. някаква готовност за съотнасяне на средствата с целта още преди да е извършено самото действие. Чрез тези нагласи се разкрива ролята на междинните полета.
Той прави експерименти с мишки, като усложнява проблемната кутия на Торндайк - мишката да открие правилния изход на лабиринт. Животните действат с множество хаотични безполезни действия,но когато открият правилния път, числото на хаотичните движения, рязко спада, мишката относително бързо стига до правилните действия.
Толман говори за лабиринтни навици на животните, те зависят от междинните променливи - потребност, среда, ценностни мотиви.
Толман ревизира два закона: за упражнението и ефекта . За него истински смисъл от упражнението е изграждането на опознавателна структура /карта/, мишката пусната в лабиринта научава пътя към храната, благодарение на опознавателната карта на бихевиоричното поле. Устремено към целта, животното различава сигналите от средата и свързва с тях своите очаквания. Ако очакванията не се потвърдят, то променя поведението. Познавателната карта потвърждава очакванията на животното.
Толман въвежда термина латентно заучаване /скрито, невъзможно за външно наблюдение/ - латентното заучаване свидетелства, че законът за ефекта не е универсален. Заучаване, може да съществува и в случай, когато няма подкрепа. Животното заучава самата ситуация като възможност за действие, така в него се изграждат познавателни структури и с поведението на животното се постига максимален ефект в действието му.
Въпреки че въвежда понятието междина променлива, Толман не обяснява причината за различното поведение. В теорията на Толман - действието не се свързва в нужния анализ с психични образи,а с мотива, който го поражда. Толман нарича своите идеи Когнитивен бихевиоризъм.
