Развитието на психиката в детско-юношеската възраст
Лили Барутчиева - фирмен консултант
Забранено е копирането на материалите по закона на Република България от този сайт!
Психичното развитие се осъществява в процес на активно приспособяване на детето към изискванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. И в най-ранните стадии на8 своето развитие детето приема въздействията на средата не пасивно, а реагира, отговаря на тези влияния по съответния присъщ за него начин. На едни въздействия то реагира по-силно, на други по-слабо, а на трети изобщо не реагира. За да се развие една или друга психическа проява, като се з8апочне от усещане и прости емоции и се стигне до сложни мисловни процеси и висши чувства, е необходима съответна степен на развитие на нервната система.
Психическото развитие е основата за определяне на периодизацията на детството. Това е един сложен процес на взаимодействие между вътрешните условия и външните причини през всеки период от развитието, в който се установява една основна водеща дейност, чрез която детето най-лесно, най- бързо и най-прогресивно се свързва с околната среда и се развива. Тази дейност се изменя, както се изменя и целия ход на развитие.
Подразделението на психическото развитие на отделни периоди е естествено и необходимо. Разбира се, не е възможно да се поставят строги граници между отделните периоди . защото психическото развитие се осъществя като определен психически процес или явление възниква в определен период, развива се в следващите и после отстъпва място на нова проява.
Основните периоди в развитието при съвременната периодизация, въз основа особеностите в развитието на централната нервна система и преобладаващата дейност, чрез която детето се свързва най-лесно с околната среда, са следните :
Вътрешноутробно – периода на развитие на плода до неговото раждане.
Период на новородено - периодът, който настъпва от отделянето на плода от майката
Кърмаческа възраст
Ранна детска възраст – времето, което обхваща развитието на детето от 1- до 3 год. възраст.
Период на предучилищна възраст- включва деца от 3 до 7 год. възраст.
Период на училищна възраст- включва деца от 7 до 15 год. възраст.
Това са най-характерните особености на развитието през различните периоди, които в своята съвкупност дават визия на един ли друг възрастов период. Обаче цялото детство на човек, както и по-късното му развитие представляват непрекъснат процес на преминаващи едно в друго количествени и качествени изменения. Периодите на детското развитие произтичат един от друг така, че подготовката на всеки следващ започва в предидващия и продължава с някои от своите черти в следващия. Но заедно с това всеки следващ период си има свои типични характерни особености, които го отличават от останалите.
Но при това изменение на възрастовите граници при периодизацията поради ускоряване на развитието последователността в периодите и тяхната характеристика се запазват.
Формирането на детето като човешка личност е сложен и продължителен процес, който започва с неговото раждане и продължава до пълната му зрялост. Детската психология изучава психичните процеси, психичните свойства и психичните състояния в периода на тяхното възникване и интензивно развитие - т.е в периода на детството.
Психичното развитие се осъществява в процес на активно приспособяване на детето към изискванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. И в най-ранните стадии на своето развитие детето приема въздействията на средата не пасивно, а реагира, отговаря на тези влияния по съответния присъщ за него начин. На едни въздействия то реагира по-силно, на други по-слабо, а на трети изобщо не реагира. За да се развие една или друга психическа проява, като се започне от усещане и прости емоции и се стигне до сложни мисловни процеси и висши чувства, е необходима съответна степен на развитие на нервната система.
Преходът от детство към ранна зряла възраст е периодът на юношеството. Приблизителните възрастови граници са 11- 13 години и продължава до 18 –21 години. Точният времеви период зависи от такива разнообразни фактори като заобикалящата култура и биологичното развитие. Преходът включва промени в биологичното, когнитивното и социалното развитие.
Точното определяне кога даден индивид навлиза и излиза от юношеството не е лесно. Този период, изглежда, се появява по-рано отколкото в миналите десетилетия може би поради подобреното здравеопазване и хранене.
Настъпващите физически промени в юношеската възраст се изразяват в растеж и изменение тялото - външни и вътрешни прояви; физическо здраве, двигателните навици. Съзряването през този етап е последователно предварително програмирано изменение на организма и психиката. То се свързва със способността на всеки организъм да достигне точка на оптимална зрялост (най - удачното развитие на съответния орган на базата на генетическия код). При достигане на тази точка се използва понятието ръст. За различните органи на детето ръстът върви с различни темпове (напр. главата нараства по-бавно от краката ).
Важен биологичен процес при развитието на съвременните деца е т. н. – ускоряване - акцелерация. (от лат. acceleratio ускорение). Явлението акцелерация се установява най-ясно и очевидно във физическо развитие, при което ускоряването може точно да се измери и докаже. Установява се, че акцелерация съществува във всички периоди на детството (от раждането до юношеството). Освен с ускорено физическо развитие акцелерацията се характеризира и със съкращаване периода на интензивното развитие. Например данните показват, че преди 50 - 70 год. окончателният ръст на човек приключва към 25 год. възраст, а в наши дни растежът на височина спира към 18 – 19 год. Периода на работоспособността се удължава, започва по-рано и завършва по-късно.
Акцелерацията в ръста и теглото се съпровожда с ускоряване и на половото съзряване.Тъй като половата принадлежност дава отражение върху физическото и психическото развитие на индивида, върху изграждането на материалното, духовното и физическото Аз, с особена значимост стои въпросът до каква степен се отчита това обстоятелство при анализа на възпитателния процес, насочен към цялостното личностно развитие на човека.
Юношите не само преживяват биологични промени, но претърпяват и когнитивни промени - психични процеси, които имат отношение към мисленето и решаването на проблеми. Обхваща изменението в познавателните психични процеси (интелект, мислене, памет , възприятие, усещане, въображение, реч и т.н.).
Жан Пиаже насочва изследователската си дейност към интелектуалното и когнитивно поведение по време на детството и пубертета. В основата на теорията му за развитие на детето стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за интелекта. Той показва, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния, че логиката на детето е “друга логика”, че вътрешният свят на детето е “друг свят”. Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, преминавайки през различни стадии (сензомоторен, дооперационалален, стадий на конкретните операции, на формални операции). При протичането им се следва определена последователност. Развивайки идеята за интелекта Пиаже акцентува върху отношението на детето към света, т.е. разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадийно развитие. За интелекта са характерни няколко фундаментални свойства:
- интелектът е свързан с биологични процеси, които изразяват самия жизнен процес.
- интелектът преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури.
- функцията на интелекта е неизменна през целия жизнен цикъл, независимо че се реализира с различни когнитивни структури.
- интелектът се развива в пространството на взаимодействието на детето с външния свят; интелектът структурира взаимоотношенията със средата.
- интелектът притежава адаптивна функция (свързана е с равновесието между асимилация и акомодация)
През последния стадий от развитието на детето – стадий на формални операции (след 12-та година) – Пиаже и Б. Инелдер правят експеримент, на базата на който установяват различията в мисленето на децата. При десет годишното дете мисленето е конкретно, защото е във връзка с реалния свят, оперира с конкретните, реални обекти. При по - големите деца се формира абстрактното мислене, появява се интерес към самото мислене, т. нар. рефлексивност (мислене за самото мислене). Причината за формирането й се открива в необходимостта на детето да обоснове своите мнения, гледни точки. Рефлексията възниква от външната дискусия, обсъждания, спорове между децата. Тя е със знакова функция на съзнанието и зависи от характера на знанието.
Разкрива се връзката между езика и мисленето като твърде сложно. Езикът не може да обясни изцяло мисленето, защото същността на мисленето се открива не в езика, а в действието. С появата си езикът започва да преобразува мисленето. Той е необходим за построяването на вътрешния план.
При този стадий егоцентризмът се проявява в своеобразни форми. В юношеския период той се изразява с феномените въображаема аудитория и персонални измислици (Дейвид Елкинд). Според първия феномен децата са силно съсредоточени върху себе си, върху това как изглеждат и как биха били възприемани от другите. Мотивите за това поведение е привличане на вниманието и стремеж да бъдат забелязани.
Усещането за неуязвимост е една от опасните характеристики на този феномен. В резултат на това усещане децата се мотивират за дейности, които водят до тъжни последици дори смърт.
В юношеския период паметта претърпява сложно развитие. Тя дава възможност на детето да организира своя вътрешен опит. При юношите се обособяват следните форми на паметта: съзнателна, преднамерена, метапамет (включва рефлексията върху самата себе си). При преднамерената памет материалът, който трябва да се запомни, се отделя като цел на дейността. Отношението мотив – цел придава смисъл на това, което се прави от детето. Важно условие за преднамерените форми на паметта е използването на различни стратегии, които осигуряват реконструкция на миналия опит, откриване ново отношение на детето към този опит.
Паметта е кратковременна и дълговременна. Първата се развива от ранното детство, а втората – в по-късните възрасти и това зависи от активностите, в които детето е въвлечено от стратегиите, с които се организира материалът в паметта.
Интерес за изследователите представлява отношението на детето към себе си в периода към юношеството. На тази база се формира Аз–концепцията, изразяваща се от нагласите които детето има за себе си. Тя е сложно образувание, което включва когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти. Изгражда се чрез процесите на самопознанието и самооценката.
Аз–концепцията не е неизменна. Формирането й зависи от опита и от това как той се интерпретира. Веднъж изградена, Аз–концепцията започва да влияе на опита и на преживяванията, свързани с него.
Уилям Джеймс прави следното разграничение на Аза: като познаващ и като познаван.
Хартър разглежда познавания Аз като единство от различни аз-ности:
- физически Аз t деятелен Аз t социален Аз t ментален Аз t непрекъснатост - изразява тъждествеността на Аз; t отграниченост t интенцинолнст – разкрива възможността на Аза да се насочва към себе си и своя вътрешен свят. t рефлексия –
Социализацията на детето по време на юношеството е интересно явление. Характеризира се със стремежа му да изгради тесни връзки с другите, да предизвика тяхното внимание и одобрение. Освен това в тази възраст децата са изключително чувствителни и емоционални. Емоциите изразяват отношението на детето към света и начина, по който възприема себе си.
К. Изард обособява няколко базови емоции.
Интересът е основна емоция, проявяващ се още от раждането и е свързан с измененията в света и необходимостта на детето да реализира своето деятелно отношение в него. Това, което предизвиква интереса, е новостта и сложността на събитията и е свързано с един по-широк клас от потребности. При юношите се засилва изследователската потребност, потребността от избягване на скуката, от снемане на неопределеността от действие, жажда за откритие и разбиране на света. Активността на юношите зависи и от интереса.
От изключителна важност за децата е радостта. Тя се изразява чрез чувството на увереност и значимост, свързана е с чувството, че си обичан и че можеш да обичаш. Увереността и значимостта придобити в радостта, дават усещане за справяне с трудностите и принасят наслада в живота. По този начин се създава чувство на подем, свобода, на съпричастност с обекта на радостта. Радостта усилва връзката на детето с другите, освобождава от негативната стимулация, намалява отрицателните преживявания. Израз на радостта е усмивката, която поражда усмивка и топлота у възрастния.
Една от не особено приятните емоции на юношите е страхът, тревожност, Страдание
- Депресията е едно от най-тъжните афективни състояния. Арън Бек дава пълна феноменология на депресията:
- емоционални прояви – угнетеност, разстройство, потиснатост, нещастие, раздразнителност.
- когнитивни прояви – ниска самооценка, загуба на самоуважение, неувереност в себе си.
- мотивационни прояви – пасивност, зависимост, избягване, липса на воля.
- физически прояви – загуба на апетит, разстройство на съня, загуба на адаптивност, намаляване на активността.
Депресивните състояния са обострени в периода на юношеството. Често те са свързани с половото съзряване.
Според Е. Ериксън важна предпоставка за изграждането на Аз-концепцията като цяло са физическите качества. Удовлетвореността на собственото тяло подпомага развитието на сомоприемането и по-високата самооценка. Отношението към собственото тяло е различно при момчетата и момичетата. Това различие се основава на различните представи за значението на тялото в междуличностните отношения.
На база половото самоопределение се изграждат вътрешноличностни критерии за оценяване на себе си и другите. Подчертава се значението на половоролевите стереотипи (утвърдени още в ранно детство), регулиращи междуличностните отношения. Обръща се специално внимание на ролята на половоролевите схеми и категории при формирането на емоционално-оценъчно отношение на личността към себе си и в процеса на междуличностното общуване.
Формирането на социални навици и модели на поведение при юношите е следствие от влиянието на семейната среда, училищната среда и приятелския кръг.
Развитието на семейните отношения в юношеството претърпяват сериозни изменения, които са свързани с развитието на автономията, търсенето на идентичността и промяната на привързването на детето към другите. Често родителите не разбират промените настъпили у своите деца, това, че те могат да поемат отговорност за своите постъпки, и се опитват да запазят контрола върху поведението на децата. Тези опити са придружени със заплахи, обиди, натиск. Родителите следва да имат по-гъвкаво поведение спрямо децата, да запазят авторитета си пред тях като същевременно им помагат в утвърждаването като личности. Такова общуване би съхранило доверието между родители и деца.
Училището е другата институция, след семейството, която играе важна роля при формирането и изграждането на морално поведение, културни ценности и мотивация за постижения (теорията на Д. Макклелънд).
Не на последно място е влиянието на приятелския кръг върху юношата. Взаимодействието с връстниците допълва битийното пространство на детето и подпомага изграждането на знанието за собствения Аз и за света извън него. Връстниците могат да бъдат мяра, с която детето оценява своите качества, способности, ценности
Срещите в юношеството са с особена важност тъй като дават възможност на детето да оформи определени отношения и да научи нещо за самите отношения. Преминаването от случайни към редовни срещи с връстници от другия пол променя характера на взаимоотношенията. Оформят се няколко промени като прекарване на повече време с другия, засилване както на положителните, така и на отрицателните чувства, взаимно разкриване на по-дълбоко интимни страни от личността, прояви на харесване, любов и доверие.
Лили Барутчиева - фирмен консултант
