Лечение с антидепресанти - митове и реалност

Руслан Терзийски

Руслан ТерзийскиАнтидепресантите заемат централно място в съвременното лечение не само
на депресията, но и на множество състояния свързани със стрес,
адаптация, комуникация и въобще с новите реалности и начини на живот в
ерата на информационните потоци и глобалната мрежа. Съществуват
множество ирационални страхове, базираще се на недостатъчната информация
относно начините на действие и ефекта на тези медикаменти. Част от тези
страхове са:

- антидепресантите са като психотропните вещества - дрога и се развива
зависиомст към тях
- веднъж щом започна да приемам "такива медикаменти" ще развия
зависимост към тях
- няма да мога да прекратя антидепресантите никога и ще ги взимам цял живот
- щом съм стигнал до антидепресанти значи няма да мога сам да се справя
с проблемите ми
- антидепресантите увреждат мозъка и тялото ми
- щом веднъж съм започнал да взимам антидепресанти значи съм много зле и
когато ги спра оплакванията ще ми се подновят
- срам ме е да кажа на другите, че пия антидепресанти, защото какво ще
си помислят те за мен.

Антидепресантите, като останлите медикаменти имат точно и научно
обосновано въздействие върху определени рецептори в централаната нервна
система. Това въздействие е проучено задълбочено и е преминало през
множество клинични тестове ( в това число и за безопасност) и
проучвания. Основната идея е, че при всяко клинично проявено психично
разстройство възникват съответни промени - дисбаланс в начина на
провеждане на нервните импулси в определени участъци на мозъка отговорни
за емоционалността, мисленето и поведението. Именно в това звено е
действието на антидепресантите - да коригират този дисбаланс и да
настроят рецепторите в мозъчните структури към нормална дейност. В този
смисъл те се явяват коректори и балансиращи фактори. Антидепресантите
нямат отношение и НЕ ВЪЗДЕЙСТВАТ върху рецепторите свързани с изграждане
на зависимос - т. нар. опиоидни (ендорфинови) или бензодиазепинови
рецептори.

НЯМА разлика между медикаментите прилагани за други заболявания ( напр.
високо кръвно, диабет и др. ) и антидепресантите. Разликата е само в
психологичната нагласа ( примам да взимам антибиотик, но се страхувам от
антидепресанта).

Страничните действия на антидепресантите в основната си част имат
функционален характер и не водят до трайни и необратими промени.

Между антидепресантите и успокоителрните медикаменти има разлика.
Последните премахват временно тревожността и страха, като го ПОДТИСКАТ.
Антидепресантите в съчетание с подходяща психотерапия ЛЕКУВАТ страха и
тревожността. Именно те коригират химичния дисбаланс в мозъка, като по
този начин се премахва почвата за възникване и фиксиране на страха,
фобиите и депресивните състояния.

Антидепресантите създават необходимата почва за психотерапията, като
подобряват " чуваемостта" ,тонуса и настроението. Те са като "чистачи"
на лоши мисли и настроения, за да "покълнат" позитивните мисли и
нагласи. Антидепресантите "НЕ ТЕ КАРАТ"да мислиш позитивно а те СЪЗДАВАТ
ПОЧВАТА за това. Те не са дрога или "щастливото хапче", а са психичната
"патерица" която подпомага временно психичния баланс, за чието
поддържане важна роля има психотерапията.

Антидепресанта помага, когато пациента има пълна информация за
лекарството и доверие в терапевта, който му го изписва.

Важно е да се знае, че ТЕРАПЕВТ лекува, а хапчето ( антидепресанта) е
само едно от многото средства.

Важна е също така и нагласата на пациента към медикаментите, която
трябва да се използва в терапевтичния процес. Еднакво нездравословни са
крайните нагласи - " на мене хапчетата не ми действат" или " хапчето ще
ми реши проблема". Важно е терапевта да работи с ирационалните страхове
и "митологизирани вярвания" на пациента, в това число и
"конспиративните" параноидни идеации.

Процеса на лекуване не означава само отстраняване на временното болестно
състояние, а създаване на трайни нагласи за недопускане на болестно
състояние. Това е дълъг и сложен процес на преосмисляне на много стари и
нездравословни нагласи както и промяна не в нещата около нас, а в
начина, по който гледаме на тях.

Руслан Терзийски


Публикации:



За реклама

SEO за психолози


Архив с публикации:
bullet Руслан Терзийски
bullet Велислава Донкина
bullet Антистресова терапия
bullet Люба Цанова - психолог
bullet Деляна Дачева - психолог
bullet Иванка Стоименова - психолог
bullet Р. Вардева - психотерапевт
bullet Златка Терзиева - психолог
bullet Катерина Павурджиева
bullet Тестостерон в спорта
bullet Венета Христова
bullet Денят започва с Боби Цанков
bullet Мария Стаматова - психолог
bullet Лена Лалчева - психолог
bullet Позитивно мислене USA
bullet Марина Борисова - психолог
bullet Как да общуваме с детето си
bullet Семинар на Емилия Крушков
bullet Сексуална енергия
bullet Мнение за съня на доц. Костова
bullet Майсторство на играчи
bullet Психология на страха
bullet Психофармакология
bullet Закриват лудници
bullet Ревност и меркантилност
bullet Психологът - душа и ум
bullet Когато шефът e некомпетентен
bullet Д-р Цветелина Ефтимова
bullet Изневяра | Психична централа
bullet Хормон на растежа GH
bullet Перфектно спане
bullet Александра Найденова - психолог
bullet Интервю с Иван Неделчев
bullet Д-р Неда Пеева
bullet Мадлен Алгафари
bullet Параноидна шизофрения
bullet Психология на ревността
bullet За старостта, смъртта и вечността
bullet Цветелина Василева - психолог
bullet Росица Бялкова - психолог
bullet Анета Жечева - психолог
bullet Когнитивно градинарство
bullet Стероиди и психика
bullet Какво е воля?
bullet Умря човек на магистралата
bullet Човекът в обществото
bullet Престъпления и заболеваемости
bullet Психика и здраве
bullet Депресия
bullet Психика и витамини
bullet Когнитивно поведенческа




Психолог | Галина Тодорова | Пламен Бояджиев | Д-р Руслан Терзийски - психиатър
contact@icp-bg.com